Самотни души и техните "Тревожни хора", скитащи в нашия прецакан свят

Тревожни хора

автор: Фредрик Бакман

издава: Сиела

страници: 384

мака корица

цена: 16,90лв

плейлист (тук)

звездички: 5/5★

   ★ ★★

    Здравейте, драги дружки!

    Преди няколко дни прочетох най-добрата си книга от...адски много време насам и в момента нивото ми на обсебеност е толкова високо, че днес съм тук, за да ви зарибя. Ще дам всичко от себе си! Моля от сега отворете душите и прочистете умовете си *дзен енергия* от други мисли, защото тази книга е всичко, от което вярвам, че се нуждае един читател днес. Ох, предусещам с колко хвалебствени думи ще натъпча това ревю.

И така, ТАЗИ книга е "Тревожни хора" от Фредрик Бакман. Не, аз абсолютно не съм от онези некадърни читатели, които години наред игнорираха работата му само, за да прочетат първата негова книга по-късно и да тръбят колко е велика из всичките си социални мрежи. Разбира се, че не. Нека изключим предразсъдъците за малко, забравете всичко, което знаете за автора и книгите му. "Тревожни хора" ме намери в точния момент, даде ми всичко, от което имах нужда. По дяволите, тази книга достигна до сърцето ми, така както не е успявала никоя друга преди. Аз виждах част от себе си във всеки един от героите, чувствах заедно с тях и си дадох сметка колко прецакан е света ни...колко много причини има да се опитаме да го поправим. Това прави тази книга Специална, с главно "С"!

Не знам до колко това е характерна черта за писането на Бакман, но още от първите две глави на книгата, той хвърля читателя в дълбокото и го прави толкова спокойно, почти нежно, разбиращо, дори смешно. Знае как да ти бръкне в душичката този човек. В 380 страници той проследява историите на дванадесет човека. Дванадесет толкова истински човека, а всъщност на хартия, че плачеш за тях, радваш се за тях, смееш се с тях, чувстваш всичко, което и те. Защото те са "Тревожни хора", а кой не е такъв?

Основната сюжетна линия тръгва от точка А - една безкасова банка и стига до точка Б - апартамент за оглед, те са намират доста близко. Все пак въпросният апартамент е единственото място, където неособено опитния обирджия на банки успява да избяга след като се оказва, че шибаната банка е безкасова. Въпросът е там, обаче, че в апартамента има няколко човека, които си търсят дом (или само така изглежда). В две думи - заложническа драма. 

Та, нека обобщя за вас - един обирджия; възрастна двойка, търсеща нещо, с което да запълни празнотата в живота си след като децата са си отишли; мила бабичка, която обича да чете; още една двойка, състояща се от бременна жена и забавната й съпруга; жена с прекалено много чувства, които не иска да чувства и един заек (е, заешка глава от костюм + човека, който я носи, де). Всеки един от тях има тайни, тревоги и болки, които се опитва да скрие. Всеки един от тях поне малко се припокрива с вас, с нас. Нека не забравяме и един човек, който иска да скочи от мост (като се замисля, не беше само един), психоложка с немалко психологически проблеми и два броя полицаи. Знам, звучи като манджа с грозде и е, но това е живота.

Бакман намира начин да каже на читателите си толкова много неща, да им светне лампичката за толкова много истини. За мен най-впечатляваща беше нишката на съдбата, чудя се дали този пич няма нещо общо с онези три мойри и кълбетата им. Защото като човек, който отчаяно много иска да вярва в съдбата, след този прочит се чувствам почти убедена, че някъде там нещо чака и търси мен, за да го изживея. И това чувство...майко мила, мисля че всеки трябва да го познава!

Историята е написана с хумор, без дори капчица укор, а разказва за толкова сериозни и важни неща, че човек се замисля за идеологиите си. Главите са кратки, почти отрязани по средата на изречението,  и това може би е за създаване на драматичен ефект, но пък кой читател има нещо против късите глави и опитите за покачване на напрежението, щом са ефективни?! Също така сюжетната линия макар и да свързва две доста близки точки и да обхваща едва ден, всъщност се разклонява и в животите на всички герои, в миналото и в бъдещето им, затова вероятно би била объркваща за тези от вас, които не харесват този похват. За мен, обаче, беше + още една причина да обичам книгата.

Ревюто приключва тук,  но опитите ми да ви убедя да прочетете "Тревожни хора" без съмнение продължават. Скоро ще се завърна! *зловеща усмивка*