"Жената на прозореца" от Ей Джей Фин
Жената на прозореца
автор: Ей Джей Фин
издава: Сиела
страници: 440
мека корица
цена: 16лв
резюме: тук
звездички: 4/5★
★★★
Здравейте, приятели!
Наскоро прочетох дебютният роман на Ей Джей Фин и днес ще ви споделя впечатленията си за историята.
Първоначално книжката привлече вниманието ми с прекрасната си корица, дело на талантливия Живко Петров - някак семпла и изчистена, но и мистериозна, разкриваща част от сюжета, по късно чух и доста положителни отзиви.
От няколко месеца изданието се подвизаваше на рафта с книги, които трябва да прочета, докато един ден реших да го зачета.
Прочетох историята за отрицателно време. На моменти ми доскучаваше безкрайно много, но после следваха поредица неочаквани обрати.
Ако трябва да съдя сюжета за оригиналност, то ще се наложи да спомена, че основната идея напомня "Момичето от влака", но пък книгата определено изпъква с условията, при които се развива действието.
Главната героиня не успя да ме спечели, но личната ѝ драма събуди у мен доза съчувствие, съжаление и доста странични размисли. Отчасти Анна ми напомни на самата мен.
Като човек с агорафобия, тя имаше еднообразно и изтъркано ежедневие, за нея живота беше на пауза.
Първите...хъм... стотина страници бавно и плавно ме въведоха в живота ѝ. Сравнително любопитни ми бяха моментите, когато тя наблюдаваше съседите си.
Гледната точка е една - на Анна, това ми даде възможност да прочета мислите ѝ, да я разбера по - лесно и да науча повече за агорафобията.
Подробностите около болестта са поднесени на достъпен език и успях да разбера доста за нея. Личеше си старанието на автора.
Както споменах - Анна не ме впечатли, но мислите и действията ѝ, в определени ситуации ме караха да се смя с глас.
Финалните разкрития ме накараха да потръпна, не само защото бях неприятно изненадано, но се оказа, че проблема е по - мащабен, отколкото очаквах.
Книгата би се харесала на всеки, търсещ нещо разсейващо и интересно. За мен беше далеч от комфортната зона, но ми хареса. Препоръчвам я на всеки, който иска глътка свеж въздух след поредица романи с припокриващи се сюжетни линии или опитва да навлезе в трилър жанра.
Като човек с агорафобия, тя имаше еднообразно и изтъркано ежедневие, за нея живота беше на пауза.
Първите...хъм... стотина страници бавно и плавно ме въведоха в живота ѝ. Сравнително любопитни ми бяха моментите, когато тя наблюдаваше съседите си.
Гледната точка е една - на Анна, това ми даде възможност да прочета мислите ѝ, да я разбера по - лесно и да науча повече за агорафобията.
Подробностите около болестта са поднесени на достъпен език и успях да разбера доста за нея. Личеше си старанието на автора.
Както споменах - Анна не ме впечатли, но мислите и действията ѝ, в определени ситуации ме караха да се смя с глас.
Финалните разкрития ме накараха да потръпна, не само защото бях неприятно изненадано, но се оказа, че проблема е по - мащабен, отколкото очаквах.
Книгата би се харесала на всеки, търсещ нещо разсейващо и интересно. За мен беше далеч от комфортната зона, но ми хареса. Препоръчвам я на всеки, който иска глътка свеж въздух след поредица романи с припокриващи се сюжетни линии или опитва да навлезе в трилър жанра.
Здравей ,
ОтговорИзтриванесамата аз четох книгата през лятото на 2018г. и доколкото си спомням и при мен началото беше леко мудно и донякъде леееко напомня на Момичето от влака (книга,която също много харесах ) , но в крайна сметка след това всичко се разви доста бързо и неочаквано и заключение мога да кажа ,че книгата много ми хареса. Винаги се радвам когато прочета ревю , което почти напълно се припокрива с моите виждания и разсъждения. :)
Хей, коментара ти ме зарадва страшно много! Относно книжката - и аз се радвам, че имаме еднакви впечатления! :)
Изтриване