Българските автори и техните книги

    Здравейте, драги дружки!

Честит Трети март, честити ни 144 години Свобода! България е силна, красива и легендарна страна и макар и като подрастващ тепърва да започвам да осъзнавам проблемите и минусите на живота в родината ни, съм горда да бъда българка! Всеки път когато слушам народните и възрожденските ни песни нещо в мен замръзва, замислям се откъде сме дошли, какви сме били и няма думи, които да опишат връхлитащите ме чувства. България е била Велика, е, аз вярвам, че все още има възможност отново да бъде!

И днес в почит на този значим ден съм тук, заедно с моите (и вашите) любими български автори, за да ви зарибим, впечатлим и убедим, че българската съвременна литература има какво да даде. Рене Карабаш, Мартин Колев, Цветелина Владимирова, Петя Кокудева, Елена Павлова, Цветина Цолова, Нели Върбанова и Ангелина Ангелова(!) са магьосници, творци, будители и българи. А книгите им...прочетете ги!

И така, нека да започваме!

"Остайница"

от Рене Карабаш

ЗА КНИГАТА:

жанр: реализъм, исторически

тропи: забранена любов, консервативно общество, обичай и традиции, непозната култура, патриархат, проблематично семейство

сюжет: Болезненият път на една жена към свободата, любовта и себепознанието в страна, където свободни могат да бъдат само мъжете, а любовта е равна на смърт. Олицетворение на поговорката "Каквото ти си направиш, не може да ти го направи никой друг" на женската сила и на човешката заблуда.

главни герои: Бекиа - последната остайнца в Албания, 

АВТОРКАТА ГОВОРИ:

Кой е твоя основен източник на вдъхновение? Животът. Не съм съгласна, че сърцето на писателя трябва да бъде разбито, за да напише нещо хубаво. Вдъхновяват ме малките неща - паднало листо, кестен, квадрат от светлина на пода, перце... там се случва животът.

Как протича творческия ти процес? АЗ протичам през него. Имам нужда от тишина и уединение. Само тогава мога да чуя шепота на ангелите, в ухото ми.

А от кога до кога продължи? Романът ми  "Остайница" ме погълна за две години. Писаното отне три месеца. През останалото време работих по идеята и сюжета. Наложи се да проучвам албанските девици и Алпи доста време, за да стъпя на стабилни основи. И смятам, че се получи.

Има ли герой, който носи твоите черти или е твоя абсолютна противоположност? В моите книги аз съм всичките си герои. Разчленявам аз-а си и давам на всеки по нещо. Бекиа и Сале в „Остaйница" са двете страни на една и съща монета. Моята.

Какво ще даде тази книга на читателите си? Всичко за което ги е страх да помислят и крият от себе си. Но гарантирам, че това ще ги прероди и обнови като хора и читатели.

"Остайнца" в три думи: Любов, Кръв, Бог

"Сърцето Помни"

от Ангелина Ангелова

КНИГАТА (@simply.eti говори):

жанр: историческа романтика

тропи: патриархат, семейната чест, първа любов, извънбрачно дете, обществените норми и правила, отмъщение

сюжет: Майка в търсене на дъщеря си. Целанасочен мъж с много власт. Общо минало и една неочаквана любов.

главни герои: Елеонора Тиг - решителна и упорита и 

Себастиан Мур - мъж, превърнал трагедията в живота си в задвижваща сила

АВТОРКАТА ГОВОРИ:

Кой е твоя основен източник на вдъхновение? Книгите и добрият стил. Във всяка книга мога да открия нещо интересно, което да „запали“ въображението ми и да доведе до измислянето на цял сюжет.

Как протича творческия ти процес?  С много четене, онлайн лекции за писане в YouTube, купища бележки, творчески вариант на murder board и Pinterest албум със снимки от съответната епоха.

А от кога до кога продължи? Цялото написване на „Сърцето помни“ ми отне осем месеца – от разписването на идеята, до финалната редакция. Но предвид че го правих успоредно с отглеждането на две деца, времето за писане беше силно ограничено 😊

Има ли герой, който носи твоите черти или е твоя абсолютна противоположност? Споделям черти с много от героите в романа, но не мога да кажа, че съм създала някой от тях конкретно да напомня на мен или да ми е антипод. По-скоро измислям основните им силни страни, след което „ги пускам“ в историята сами да си покажат остатъка от характера.

Какво ще даде тази книга на читателите си? Забавление, надявам се, вълнение от любовната история и романтика от историческата епоха.

"Сърцето помни" в три думи: Любов, аристократи и отмъщение.

"Из дневниците на Стела Д."

от Нели Върбанова

КНИГАТА:

жанр: YA романтика

тропи: първа любов, приятелство, летата на 80те, тийнейджърство, музика, дневник

сюжет: Едно момиче влюбено до уши през 80те на фона на късни летни нощи и Metalica

главни герои: влюбената Стела, в която всяко момиче би се припознало

АВТОРКАТА ГОВОРИ:

Кой е твоя основен източник на вдъхновение? 

Мога да намеря вдъхновение в какво ли не, но тъй като става дума за „Из дневниците на Стела Д.“, най-добре ще отговоря на този въпрос като цитирам част от пролога.

„Исках си живота обратно. Той си е мой в края на краищата. За да си го получа обаче, трябваше първо да се отърся от събралото се с годините напрежение.

Казват, че чистката вкъщи действа разтоварващо. И ето ме – сред отворените гардероби, шкафове, чекмеджета, кутии, кутийки и какво ли още не. Преглеждах всяка дреха, всеки предмет, всяка хартийка. Натрупах камари за изхвърляне. Боже, къде се беше събрало всичко това?

Дойде ред на бюрото. ... И тогава ги видях – сгушени в дъното на лавицата се мъдреха два издути плика, пожълтели от времето. Знаех какво има там. Това бяха старите ми дневници. Десетина малки и големи тетрадки, изписани ту с прилежния, ту с разкривения, вероятно от силни емоции, почерк на тийнейджърката Стела, запечатали най-съкровените ѝ чувства и вълнения. Съхранили нейните… моите лудории, радости и тревоги. Приютили спомените за омаята на първата любов. ...Трябваше да ми послужат за книга, която много исках да напиша, но на крехките ми и неопитни 16 години беше твърде рано да го сторя. А после, след като животът ту ме завихряше в бурен водовъртеж от събития, ту ме засмукваше в блатната лепкавост на сивото ежедневие, все не намирах време или вдъхновение да го направя. 

...Прииска ми се да почета малко и да се върна назад във времето. Пресегнах се и свалих дневниците от рафта. Едно особено чувство запърха в стомаха ми. Седнах на земята, както правех навремето, и зачетох. Някои страници четях „по диагонал“, а други поглъщах жадно, дума по дума. В едни моменти се смях от сърце, а в други плаках.

Вдигнах поглед от тетрадките и реших – може и да съм ужасно закъсняла, но се гмурвам обратно в онези времена и започвам да разказвам, пък каквото излезе.“

Как протича творческия ти процес? 

Аз съм много креативна личност и буквално ме бомбардират множество идеи за какво ли не. Впечатлява ме всичко наоколо и лесно се разсейвам, затова пиша много бавно. Началото е някак трудно, докато не изкристализират първите думи и посоката, в която трябва да тръгнат. Тогава потъвам в състояние на силна концентрация и писането се случва като магия. Прочетеното в дневниците така ме грабна и отнесе там някъде в осемдесетте, че хванах компютъра и започнах да пиша в такъв унес, че не усещах как минават часовете. Пишех до късно, а сутрин се събуждах рано, рано без аларма (а това изобщо не е присъщо за мен), за да продължа. Успях да вляза в кожата на онова уж нахакано, а всъщност не съвсем самоуверено 16 годишното момиче, и изобщо не ми се искаше да излизам оттам. Вероятно затова имах дни на затишие, в които не пишех и дума, а просто разсъждавах върху развитието на нещата или се връщах към написаното до момента. Изживях и радостните мигове и тревогите на Стела толкова реалистично, че често се смях и си поплаквах. Написах последните думи със сълзи на очи. Че как иначе? Младостта беше кацнала на рамото ми и така сладко чуруликаше, а в един момент трябваше да отлети... 

А от кога до кога продължи? Започнах да пиша в края на 2019 и продължих през цялата следваща година. След това редактирах безброй пъти. Последните корекции направих буквално преди да предам книгата за печат през април на 2021 година. При все, че книгата вече е факт, продължавам мислено да редактирам.

Има ли герой, който носи твоите черти или е твоя абсолютна противоположност? Стела излезе на бял свят от моите реални дневници. Тя притежава всички мои силни и слаби черти. А кои са те, ще оставя на читателите да открият сами. Що се отнася до абсолютната ми противоположност, има една второстепенна героиня, която е нахална и безскрупулна. Подобни хора и до днес са мой антипод.

Какво ще даде тази книга на читателите си? 

Моята първа книга е достоверен разказ на тийнейджърка от 80-те години. В този смисъл, ще даде на своите читатели едно автентично преживяване.

Бих искала да цитирам Ани Алашка (първи редактор на книгата), защото го написа първа и не бих искала да открадна думите й, а те именно дават най-точен отговор на този въпрос:

„За поколението на 70-те и 80-те дневниците на Стела Д. са емоционално връщане към юношеството, към най-сладките години, свързани с ваканциите на село при баба и дядо, срещата с първата любов, но и срещата със „системата“. Онази система, която държеше да сме „прилично облечени“ и „прилично подстригани“, без грим и маникюр, без дънки, без рошав перчем. Системата, която ни препоръчваше „правилната“ музика и това със сигурност не беше Heavy metal или New Wave. 

По-младите читатели, освен че ще съпреживеят емоциите на Стела и вероятно ще се открият в тях, ще научат много за живота в последните години преди социално-икономическите промени в България. А какъв по-добър начин да разбереш същността на едно историческо време, от това да усетиш пулса му през очите на 15-16 годишен тийнейджър?!“

Освен това, не е ли прелюбопитно да разгърнеш нечии дневници и да се докоснеш до най-съкровените кътчета в душата на непознато момиче? Стела ще е верен приятел, на чието рамо можете да поплачете, но може и да се посмеете шумно заедно. Тя няма да ви даде непоискан съвет, но от нейните постъпки и разсъждения можете да извлечете полезното за себе си. 

Мисля си, че книгата донякъде би била полезна на бъдещи и настоящи родители. 

"Из дневниците на Стела Д." в три думи: Книга за младостта.

(Без значение от времето и пространството. Защото младите хора, независимо от времето, в което живеят, имат сходни трепети, тревоги, радости, очаквания. Всеки млад човек неминуемо се озовава в сблъсък с времето, с родителите, с действителността, която задължително иска да промени.) 

"Червенохалата"

от Цветелина Владимирова

КНИГАТА:

жанр: фентъзи

тропи: избраният, магия, кралство, вещици

сюжет: Млада вещица се завръща в опустошената си родина, за да я спаси. Онзи, който я е разрушил обаче е нейната баба - Червената хала. 

главни герои: Аварис Червенохала - наследничка на могъща вещица

АВТОРЪТ ГОВОРИ:

Кой е твоя основен източник на вдъхновение? Черпя вдъхновение от човешките взаимоотношения – тяхната сложност, обърканост и дълбочина. Когато създавам истории, те винаги са на първо място продиктувани от мотивацията и действията на героите. И колкото по-човешки и истински са взаимоотношенията между героите, толкова по-реална и близка до нас става историята, макар и обитаваща напълно измислен свят, изтъкан от магия. Музиката също помага на вдъхновението ми. Също и старите сгради, местата, напоени с история и носталгия по отминали животи.

Как протича творческия ти процес? А от кога до кога продължи?

„Творчески процес“ е нещо много относително за всеки, който твори. Когато пиша, не обичам да си поставям рамки, да следвам стриктно правила и да си налагам норми. Не пиша по определен брой страници на ден, не чувствам необходимост да записвам всичко, което ми е хрумнало. Обичам да разсъждавам и да блуждая в света, който построявам в мислите си. Оставям се на въображението и на музата да ми посочи правилния път, по който да мина, за да напиша в цялост една история. Мога да пиша всеки ден, часове наред, стига да изпитвам необходимост да излея всичко на белия лист. Могат да минат и месеци, преди да отворя лаптопа и да продължа оттам, където съм спряла. При много творци постоянството е абсолютно необходимо, за да бъдат продуктивни. При мен постоянството се изразява в непрекъснатия поток от по-малки и по-големи истории, които съставляват книгата, която пиша. Не минава и ден, в който да не мисля за героите си и пътищата, по които са поели. 

„Червенохалата“ беше за мен предизвикателство, тъй като беше замислена с идеята да е много различна от предишните ми книги. Едновременно с това тя много бързо заживя свой собствен живот в главата ми без да има нужда да я сравнявам с „Проклятието на Воронина“. И въпреки че се чувствах много вдъхновена, писането й ми отне много време – около три години. Години, в които съм писала десетки страници на ден и съм преживявала периоди, в които не съм успявала да достигна до онова, което искам да напиша, в продължение на дълги месеци. Вярвам, че както всяка книга намира читателите си, така и книгата открива точния момент, в който да навести автора си.

Има ли герой, който носи твоите черти или е твоя абсолютна противоположност? 

Винаги ми е било трудно да се самоопределям и анализирам, затова и не мога да направя паралел между себе си и героите. Всички герои произлизат от мислите и чувствата на авторите си, затова не би било грешно да заключа, че и всички мои герои малко или много приличат и се доближават до мен или поне до способността ми да виждам и възприемам света и хората по много начини. Може би откривам у себе си мъничко от наивността на Оливър, капка от мрачния цинизъм на Теригон и част от копнежа на Аварис да намери своето място в света. 

Какво ще даде тази книга на читателите си? Надявам се да им донесе много вълнения и поне за кратко да ги накара да забравят за грижите и тревогите си. Вярвам, че книгите трябва да се пишат с удоволствие, за да донесат удоволствие и на читателите си. 

"Червенохалата" в три думи: Магия, завет и съдба.

"Софийски магьосници 4: Заветното заклинание"

от Мартин Колев

КНИГАТА:

жанр: YA, градско фентъзи

тропи: избраният, намереното семейство, магия

сюжет: Шайка софийски магьосници срещу унищожителното Зло

главни герои: Свилен Воев - начомерен, но изключително силен магьосник и неговия ученик Бриян - момче, току-що открило силите си, способно да се завърква в много неприятности...+ едно интелигентно мишле

АВТОРЪТ ГОВОРИ:

Кой е твоя основен източник на вдъхновение? Досегът до природата, до изкуството и идеите на големи мислители, до дълбините на собствената ми психика и емоции… Като че ли вдъхновението се крие на доста места.

Как протича творческия ти процес? Сядам и пиша. Понякога има специални обстоятелства, обогатяващи процеса, друг път ‒ не. Понякога е по-хубаво от първото влюбване, друг път ‒ по-неприятно от четенето на актуалните новини. Творческият ми процес се състои в това да игнорирам всички подробности, да седна и да пиша. 

А от кога до кога продължи? Писането на последния ми роман, „Заветното заклинание“, продължи от 2019-та до 2021-ва. Силно не препоръчвам писането на роман по време на пандемия ‒ не е най-приятното преживяване на света. Дано не се превърне в обичайна практика.

Има ли герой, който носи твоите черти или е твоя абсолютна противоположност? 

Със сигурност много от героите в книгата носят някои мои черти, но не съм създал някой целенасочено с представата за себе си ‒ не съм и почитател на тази практика. Писането за себе си винаги носи опасността да се превърне в самотерапия, която дава повече на пишещия, отколкото на четящия. Не вярвам в абсолютните противоположности ‒ обикновено те са на крачка от подозрителната прилика. 

Какво ще даде тази книга на читателите си? Надявам се да им даде усещане за завършек, каквото финалът на една поредица предполага. Надявам се времето в този свят да им се е понравило достатъчно, че да си спомнят за него със симпатия. Извън това предполагам, че всеки читател ще си вземе от нея нещо съвсем различно ‒ книгите имат този навик да се преобразяват напълно според ръцете, които ги държат. 

"Софийски магьосници 4: Заветното заклинание " в три думи: Началото. Е. Краят.

"Да спасиш сън"

от Цветина Цолова

КНИГАТА:

жанр: фентъзи, магически реализъм

тропи: магия, сънища, илюзия, 

сюжет: Отново и отново един и същи сън, един мъж с амнезия и много въпроси без отговори.

главни герои: Ермена - момичето, което сънува и нейният Сън

АВТОРКАТА ГОВОРИ:

Кой е твоя основен източник на вдъхновение? Може би най-голямото вдъхновение за тази книга бяха дългите ми летни ваканции, когато бях още ученичка. Тогава все си мечтаех да се пренеса на някое магическо място, пълно с мистерии за разгадаване и приключения! Също къщата в книгата, където се развива действието, е вдъхновена от къщата на баба ми и дядо ми в провинцията, където карах ваканциите си – имам много топли спомени оттогава и явно вътрешно тайничко желая да мога да върна времето назад и да изживея отново тези дни.

Как протича творческия ти процес? Аз съм от авторите, които преди да напишат първата чернова, винаги си правят опростен план на главите, така че такъв беше процесът и при „Да спасиш Сън“. Гледам обаче да не планирам твърде подробно какво има във всяка глава, за да не спъвам спонтанните приливи на вдъхновение, докато пиша – важно е авторът да си оставя и възможност да импровизира! Някои от най-готините ми хрумки идват без изобщо да ги планирам или да ги търся по някакъв начин.

А от кога до кога продължи? Не следях много внимателно точно колко време ми отне писането на „Да спасиш Сън“, но бих казала че някъде около година. Понякога изпадам в творчески кризи и си давам малка почивка от писането, за да може вдъхновението ми да се върне – най-сложното е да прецениш кога действително имаш нужда от почивка и кога просто те мързи! :D

Има ли герой, който носи твоите черти или е твоя абсолютна противоположност? Всичките ми герои имат частица от мен, но бих казала, че най-близко се доближава едно от чудовищата – Рори. То е вманиачено в това да яде меденки и също не е от най-умните, но пък е добронамерено и пухкаво!

Какво ще даде тази книга на читателите си? Надявам се книгата да даде на читателите възможност да избягат за малко от реалността, да се смеят с героите, да търсят заедно с тях отговори на загадките и накрая – истински да почувстват посланието на книгата! А то е, че можем да си позволим да бъдем каквито сме наистина, дори това да ни плаши!

"Да спасиш сън" в три думи: Един безкраен сън!

"Асен и пътешествениците в 100 Българии"

от Елена Павлова

КНИГАТА:

жанр: литература за по-малките, фентъзи

тропи: спасяване на света, съвършеният отряд, паралелни вселени, избраният, приятелство, семейство

сюжет: За лятната ваканция Асен се присъединява към "Четниците" на читалището, е, оказва се, че те наистина са четници и то не само на една България.

главни герои: Асен - смел шестокласник, Нася - приятелка на Асен, Боби и Марио - четници

АВТОРКАТА ГОВОРИ:

Кой е твоя основен източник на вдъхновение? Преди всичко – животът. Невинни случки и гледки се запечатват в кехлибара на мислите, отлежават… и някой ден си ги намирам с готова, прикачена история към тях.

Как протича творческия ти процес? Дума по дума се запълват страниците… Пиша предимно рано сутрин и по-рядко – късно вечер, крада време от Реалния живот (ТМ), който прави всичко възможно да пречи на писането.

А от кога до кога продължи? „Асен и пътешествениците“ се роди (основно) по време на големия локдаун от март 2020 г. до края на лятото. Реално идеята е заложена още през 2018 г. „в кехлибара“ и си чакаше звездния момент, но същинското писане се случи за около шест месеца.

Има ли герой, който носи твоите черти или е твоя абсолютна противоположност? Бих казала, че в Асен има мъничко от мен, но всъщност Нася е до голяма степен мен самата, макар и в една съвсем различна плоскост, време и свят.

Какво ще даде тази книга на читателите си? Най-много ми се иска да ги накара да се замислят; да погледнат на миналото не като набор безчувствени думи в учебник по история, а като на жив живот, в който е могло да се случи всичко. Всеки избор поражда различно бъдеще. И светът зависи именно от изборите, които всеки от нас прави.

"Асен и пътешествениците в 100 Българии" в три думи: Приключения (из) паралелни светове.

"Лупо и Тумба"

от Петя Кокудева

КНИГАТА:

жанр: литература за по малките

тропи: приятелство, въпроси и отговори, различен поглед към света

сюжет: Двама приятели и техните безкрайни въпроси за света.

главни герои: Лупо и Тумба (!)

АВТОРКАТА ГОВОРИ:

Кой е твоя основен източник на вдъхновение? Специално за Лупо и Тумба - това е общуването. Общуването с онези деца и възрастни, които имат забавния талант да мислят латерално. Да откриват нова, необичайна логика, била тя и абсурдна спрямо реалността. Често подобен начин на мислене по естествен начин имат малките деца, но има немалко възрастни хора, които също го умеят - например майка ми. Тя винаги ще изръси нещо, което на първи план изглежда смешно-нелепо, а на втори - истински мъдро и задълбочено.

Как протича творческия ти процес? За мен същинското писане е в наблюдението. Обичам всички форми на обследване на света: съзерцаване, слухтене, кокорене, забелязване. Много от епизодите за Лупо и Тумба са уловена реалност, примесена с моето усещане за нея. Бих го нарекла "съвместно творчество със света".

А от кога до кога продължи? Поне две години писах Лупо и Тумба. Може и повече. Всъщност, аз имам може би три пъти повече разговори между Лупо и Тумба от тези, включени в двете части. Просто съм ги отсяла критично с помощта на редактор.

Има ли герой, който носи твоите черти или е твоя абсолютна противоположност? 

Лупо, с неговата съзерцателност и наивност, съм по-скоро аз. А Тумба, с неговата добродушна дяволитост, е майка ми. Пък и тя често използва думата "тумбак" за своето коремче, когато е доволно сита. Оттам името на героя. 

"Лупо и Тумба" в три думи. Какво ще даде тази книга на читателите си? Необичайна гледна точка. Към нещата, с които дотолкова сме свикнални, че ни е трудно да видим като красиви или забележителни.

Не си кривете душата, знам, че си сте си набелязали поне няколко книги. Е, радвам се!