Любимите ми книги от 2021
Здравейте, драги другари!
Честита Нова година! Нека влизат новите цели, очаквания и мечти, аплодирайте ги моля (и си ги изпълнете!). Изминалата 2021 беше доста обрана откъм хубави книги, през дразнещо голяма част от нея имах тежка форма на книжен махмурлук...не питайте. Въпреки това премеждие, обаче, успях да прочета *отваря Goodreads* 9, 472 страници в 35 книги. Почетно споменаване за аудиокнигите, заради които успях с пълна пара да приключа предизвикателството ми за годината! Ето малко статистики:
★★★
"Песен за Ахил" от Маделин Милър
Това беше книгата, която ме вкара обратно в играта и след нея окончателно се върнах към редовното четене. Преразказ на Илиада, но с две влюбени момчета бонус. Изключителен стил на писане, добре изградени герои и сюжет, придържащ се към оригинала, но насочен повече към отношенията между Ахил и Патрокъл. Това беше и първата ми LGBT книга, определено много добър избор! Милър е превърнала недомлъвките за тяхната любов в нещо удивително и толкова близко до сърцето, че последното нещо, което има значение докато четеш е сексуалността ти. Любовта е любов и всички я искаме еднакво.
"Удавниците" от Дженифър Макмеън
Тук не мога да ви обещая абсолютна безпристрастност...първа книга на ново българско издателство, най-топлото отношение към читателите, 100% нацелен момент за четене. Разбирате ме, нали?! "Удавниците" е мистерия с нотки на трилър и аромат на застояла вода. Сюжетната линия следи две основни действия - две сестри, които опитват да се стигнат една друга през времето и една жена, която иска да бъде майка. Това, което ги обединява е изворът, изпълняващ желания. Харесах призрачната атмосфера, връзката между двете сестри, силата на жените и неочаквано, но и широко разгърнатите семейни взаимоотношения. Където е драмата, там съм и аз все пак!
"Ние лъжците" от Е. Локхарт
Стигаме и до книгата, която попи най-много сълзи. Адски добра, изпълнена с чувства и...драма. Една дума - семейство - най-лошото и най-доброто в едно. Сега забелязвам тенденцията на книгите за прецакани семейства и токсични взаимоотношения...явно това ми харесва *вдига вежди*. Ще споделя само един основен факт - ако имате въображението, че можете да предположите какво става накрая, то моля ви бийте си един шамар и се подгответе за нервен срив.
"Червен изгрев" от Пиърс Браун
Дамм, сега определено виждам тенденцията *я, колко практични били такива обобщаващи публикации*. Единственото фентъзи в списъка, изненадващо като се има предвид, че се смятам за фентъзи читател. Динамиката е това, което изпрати "Червен изгрев" тук, първоначално тегавото действие постепенно се разгръща по впечатляващ начин. Героите са жестоки, всеки прави много жертви в името на целта си, целия нов, антиутопичен свят на книгата е изпълнен с жестокост и несправедливост. Затова и главният герой е точно онзи саможертвен глупак, решил да бъде ангелът на възмездието. Доста клишета се насъбраха - виждам, но Пиърс Браун е събрал всичко, за да зариби читателите си и успява!
"Има ли места в рая?" от Даян Шаер
И отново неочаквано за мен имаме и една историческа книга и то от български автор. Какво да кажа... разнообразие. "Има ли места в Рая" ни връща в злочестата 2011 година, когато започна гражданската война в Сирия, а от там и бежанския наплив, за който така усилено се говореше по телевизията. На фона на опустошителната война започва да покълва и расте любов - силна, невинна. Това е дебютът на авторката и...още с първата си книга тя тотално избива рибата! След този прочит по - добре от всякога разбирам тези хора и осъзнавам колко са истински.
★★★
Е, това е всичко от мен, догодина - с повече любими книги! Adios!
Коментари
Публикуване на коментар