Цветовете на магията в четири паралелни свята

Четирите цвята на магията

автор: Виктория Шуаб

издава: Емас

страници: 388

мека корица

цена: 18лв

оценка: 5/5★

песен: Ho Hey

Резюме:

Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.

Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...

 ★★★

 Ех, дракончета тази книга направо ме отвя! Дори сега, месец след прочитането й не спирам да мисля за историята, света, героите, направо ми е влязла под кожата. Още малко и ще започна да я сънувам... Чак сама се чудя на себе си как за бога все още не съм прочела " Сборище на сенки " шеим камбаната трябва да се счупи от звънене.
 Сигурна съм, че вече дори баба ми знае какво мисля за историята на Кел. Сега е ваш ред да разберете колко много обожавам тази книга, а като си помисля, че реших да не й пиша ревю...
 Честна дума - не знам от къде да започна, достатъчно ми е само един път да се сетя за книгата и вече ме няма!
Добре, нека започнем от корицата. Виждали ли сте по - красива корица!? Вече нямам съмнение, че Стоян Атанасов владее черна магия или най - малкото има книга със заклинания! Направо му свалям шапка - оформлението е брутално (това е момента, когато осъзнавам, че съм написала поредния удивителен знак, но няма как - цялата книга е един голям червен удивителен!).
 Почти съм сигурна, че няма някой, който не знае за какво иде реч, все пак не само аз съм влюбена в този голям червен удивителен. Но за тези, които до сега са били под камък (каква зловеща дума...).
Кел живее в "Червения" Лондон, които си има още три, доста по - мрачни вариации. Сивия Лондон е място където магията е изчезнала и хорицата си живеят без магически пръчици и стъклени топки ( не, че някой освен старите вещици използва такива де ). В Червения Лондон живота няма как да бъде по - хубав, града се пръска по шевовете от магия, хората са щастливи и казано на кратко навсякъде има сърчица и еднорози. Белия Лондон буквално е избелял, магията е на изчезване, а хората се избиват за разни дрънкулки. Черния Лондон... е, там вече картинката изобщо не е розова. Магията е погълнала всички, превземайки душите и сърцата им.

За щастие "вратите" свързващи четирите Лондона са затворени и така мрака е останал само в Черния Лондон, а хората не могат да пътуват наляво, надясно из градовете.
 В целите три Лондона са останали само два антари, надарени с достатъчно магия, за да пътуват през световете.
 Кел е притежание на Червените крал и кралица, но те го отглеждат като свой син. Освен всичко останало усетих колко е сила връзката между двама братя. След толкова много години заедно, истинския принц и антари стават истински братя. Кел многократно е спасявал задника на Рай, а той от своя страна крие всички тайни на магьосника.

 Кел играе ролята на пощенски гълъб между владетелите на трите Лондона. Всъщност е един много хитър гълъб, защото освен скучни писма от крале до кралици, той разнася и най - различни контрабандни джунджурийки.
 В замяна на нещо сантиментално важно за притежателя си, снабдява хората с магия. Е, оказва се, че да разнасяш разни талисмани от един свят в друг не е най - безопасното занимание.
И точно заради това Кел навлича много проблеми на остроумната си, оранджевокоса главица. Като например едно малко, проклето, черно камъче (казах ви, че това е зловеща думичка нали)
способно да сътвори ужасно много лоши неща.
 Е, истината е, че Кел няма особено много време да се запознае със силите му преди една устата джебчийка да го свие.
 Делайла Бард е крадла със сърце на пират, цветно петно в сивия град или на кратко трън в задника на Кел.
 След като Кел и Лайла достигат го силно казано "мир" се оказва, че имат много работа за вършене. Трябва да върнат камъче там. от където е дошло, защото попадне ли в грешни ръце ще стане много лошо...
 Не се заблуждавайте - от толкова много екшън нямаха време за нищо повече от една, две целувчици.

Но в този така подробно замислен свят няма как да минем без злодеи (много, много крипи злодеи). Които ми станаха любими, не ме разбирайте погрешно, но Астрид и Атос са чиста проклетия, ето защо ги обичам. Призрачните владетели на Белия Лондон, които освен, умиращ град притежават и Холанд - вторият антари.
 Той беше един огромен трън в задника не само на Кел. Продължавам да си мисля, че освен битката за Белият трон е загубил много повече...
 След като Кел и Лайла достигат го силно казано "мир" се оказва, че имат много работа за вършене. Трябва да върнат камъче там. от където е дошло, защото попадне ли в грешни ръце ще стане много лошо.

Залагам си библиотечката, че няма автор, който може да изгради в една книга четири свята, не и толкова добре колкото го прави Виктория Шуаб! Всеки един от сякаш несъзнателно подхвърлените детайли, всъщност нарочно е бил там, за да вдъхне живот на историята. Някак бавно свикнах с този свят, обикнах го! Сега отивам да чета "Сборище на сенки", крайно време е вече!