Колко силно може да бъде приятелството между принцеса и вещица, на прага на война

Училището за добро и зло

автор: Соман Чейнани

издава: Ciela

страници: 440

мека корица

цена: 14,90лв

звездички: 5/5★

 Резюме: Goodreads линк

★★★

 Привет, привет!

 Днес ще ви разкажа за една книжка, която ме остави без думи след като я прочетох. Буквално - стоях с отворена уста и поглед зареян кой знае къде, в продължение на няколко минути. Обзалагам се, че не сте чели приказка, която завършва с нещо по  различно от доброто старо "и заживели щастливо" нали? Самата аз се надявам да изживея своята вълшебна приказка и накрая да получа щастливия си край, всъщност предполагам, всички се стремим към това. Така де, историята на Агата и Софи не ме остави до последната страница, а любопитството продължава да ме гложди.

 Стилът на писане на Соман може да бъде определен само като приказен, все пак това беше най-добрата приказка, която някога съм чела. Наречете ме наивна или дори луда, но след всичко, което прочетох започвам да се питам дали в детските книжки с приказки няма и нещо друго освен измислици, може би легенди, прекалено изкривени от годините предаване от уста на уста или пък истински истории минали през призмата на някой разказвач... никога няма да разберем.
 Не знам колко време е било нужно на Соман, за да изпипа всички подробности в света, който е създал, но резултата е една брутална поредица.

И така, както казах това е една приказка, така че подобава да започна с "имало едно време" нали? Е... имало едно време две приятелки, които всъщност изобщо не трябвало да бъдат приятелки. Едната винаги носела красиви розови рокли и стъклени пантофки, а другата... тя била пълната й противоположност. Винаги в черно и прекалено намусена, за да я заговори някой.
 Софи и Агата израснали в село подвластно на приказки и легенди. Място където хората не само вярвали, че приказките са истински, а имали доказателства. Преди векове от селото започнали да изчезват по две деца на всеки четири години. Хората започнали да навлизат все по-навътре в гората, обграждаща Гавалдън, но накрая винаги се озовавали там, от където са тръгнали.
 Децата, които изчезвали били коренно различни. Понякога момчета, момичета или по едно от двете, винаги едното дете било красиво и добро, а другото грозновато и нежелано.
 Години след като децата изчезвали някой изпращал до селската книжарничка книги с приказки. Но имало нещо еднакво във всички герой - хората ги разпознавали като отдавна отвлечени синове, дъщери, братя или сестри.

Всички те получавали своя вълшебна приказка, но какво всъщност се случвало? Всяко дете, изчезнало някога, се обучавало в Училището за Добро и Зло. Някои се превръщали във велики злодей, други ставали чаровни принцове и принцеси, но никой не се върнал в Гавалдън.   Зловещата сянка, която отвличала децата и избирала в кое училище да се обучават бил Директора, а децата изчезнали, за да получат приказката си били Софи и Агата.
 Но противно на всичко, момичето, което се оказало в Училището за Добро била мрачната Агата, а Софи станала съквартирантка с три бъдещи вещици. Не го очаквахте нали?
 Разбира се Софи била готова на всичко, за да заеме мястото на Агата...

Май ви издадох прекалено много...
 Достатъчно е да знаете, че изядох тази книга с кориците, смях се с глас, пуснах няколко сълзи и псувах както никога досега (не, че се хваля). А ако това не ви е достатъчно, то тогава погледнете корицата!
 Много рядко обръщам внимание на преводача, редактора или коректора, но сега няма как да не спомена смайващата работа на Надя Златкова, Рия Найденова и Ганка Филипова!
 Това беше всичко, което исках да споделя, сега можете да бягате към най-близката книжарница и не забравяйте следващия път когато четете приказка за лека нощ да се вгледате малко по-внимателно в лицата на любимите си герой, нищо чудно да разпознаете някой отдавна изгубен роднина.