Писмата " До всички момчета, които съм обичала " са изпратени
До всички момчета, които съм обичала
автор: Джени Хан
издава: Ибис (тийн)
страници: 293
мека корица
цена: 12,90лв
резюме: Goodreads линк
★★★
Спокойно, истината е, че дори не пиша писма на момчетата, които харесвам...
След като установих, че излизайки навън с къси панталонки и сандали мога да се натъкна на всичко друго, но не и на топло лятно време се примирих с чаша чай и книга, която поне малко щеше да ми напомни за лятото. Е, Лара Джийн не само ми напомни за лятото, но и го извика при мен... поне за няколко дни.
Историята написана от Джени Хан няма как да бъде определена, като нещо по-различно от лятно, отпускащо четиво. Стила на авторката е много лек и приятен за четене, още с първите няколко думи ни хвърля в живота на Лара Джийн и всички бъркотии, които е забъркала.
Лара е един много нежен, добродушен, бих казала дори наивен персонаж, в който самата аз се припознах не малко пъти. Загубила майка си на ранна възраст, тя не е депресиран или мрачен герой, а точно обратното. Винаги усмихната, отдадена на семейството, затрупана с купища кексчета и розови сладки. Тя е средната сестра от трите момичета Сонг, наполовина азиатки, наполовина американки.
Главните ни герой са типичните, пропити с драматичност персонажи, но не забравяйте, че клишетата са такива, именно защото няма по-добро от тях.
Лара Джийн не е от хората, влюбващи се всеки ден и точно заради това в кутията й за шапки са скрити само пет писма. Писма до всички момчета, накарали я да изпита нещо. Във всяко едно писмо тя казва всичко, което никога не би се осмелила да признае дори пред себе си. Оставя се на чувствата си, за да се освободи от тях. След това поредното писмо е скрито в кутията и всичко може да започне от начало.
Но един ден писмата са изпратени. Едно до приятеля на сестра й, едно до Питър Квински, едно до Кени от лагера, едно до Лукас и едно до Джони (май така се казваше).
Идеята е колкото оригинална, толкова и предвидима, но в този така необикновен случай това се оказва доста голям плюс.
Лара Джийн сключва договор с Питър К, за да се отърве от последствията идващи с изпращането на писмата, но не само тя има ползва от партньорството си с него.
Питър е лошото момче, което веднъж вече е срещнало момичето способно да го направи по-добър, а Лара Джийн е момичето с колекция от порцеланови еднорози.
Джени Хан е пуснала на сцената двете най-големи клишета, е получило се е, и то доста добре.
Лара Джийн е най-позитивният герой, който съм срещала до сега. Персонаж, умеещ да намери по-добрата страна на всичко, та дори на кашите забъркани от малката си сестра. Не е перфектна и не се опитва да бъде, достатъчно й е да зарадва хората, които я заобикалят.
Няма начин да пропусна Кити, това малко дяволче с ангелска усмивка. Катрин е най-малката от момичета Сонг и ако кажа, че освен това е и най-забавната от тях няма да излъжа. Винаги има какво да каже и няма да си спести нито думичка. Тя е искрена по-онзи детски начин, но и умна, прекалено умна...
В книгата са засегнати не само несгодите на героите, но и отношенията в семейството, връзката между сестрите и съзряването, наред с трудните решения. Вплетени са някои, характерни за Корея храни и обичай, което прави историята някак по-достоверна.
Дебютът на Джени Хан лесно може да ви изкара от книжен махморлук, а нищо чудно и да смъкнете някое килце докато бягате към книжарницата за следващата книга, така че при всички обстоятелства имате полза да прочетете историята!
След като установих, че излизайки навън с къси панталонки и сандали мога да се натъкна на всичко друго, но не и на топло лятно време се примирих с чаша чай и книга, която поне малко щеше да ми напомни за лятото. Е, Лара Джийн не само ми напомни за лятото, но и го извика при мен... поне за няколко дни.
Историята написана от Джени Хан няма как да бъде определена, като нещо по-различно от лятно, отпускащо четиво. Стила на авторката е много лек и приятен за четене, още с първите няколко думи ни хвърля в живота на Лара Джийн и всички бъркотии, които е забъркала.
Лара е един много нежен, добродушен, бих казала дори наивен персонаж, в който самата аз се припознах не малко пъти. Загубила майка си на ранна възраст, тя не е депресиран или мрачен герой, а точно обратното. Винаги усмихната, отдадена на семейството, затрупана с купища кексчета и розови сладки. Тя е средната сестра от трите момичета Сонг, наполовина азиатки, наполовина американки.
Главните ни герой са типичните, пропити с драматичност персонажи, но не забравяйте, че клишетата са такива, именно защото няма по-добро от тях.
Лара Джийн не е от хората, влюбващи се всеки ден и точно заради това в кутията й за шапки са скрити само пет писма. Писма до всички момчета, накарали я да изпита нещо. Във всяко едно писмо тя казва всичко, което никога не би се осмелила да признае дори пред себе си. Оставя се на чувствата си, за да се освободи от тях. След това поредното писмо е скрито в кутията и всичко може да започне от начало.
Но един ден писмата са изпратени. Едно до приятеля на сестра й, едно до Питър Квински, едно до Кени от лагера, едно до Лукас и едно до Джони (май така се казваше).
Идеята е колкото оригинална, толкова и предвидима, но в този така необикновен случай това се оказва доста голям плюс.
Лара Джийн сключва договор с Питър К, за да се отърве от последствията идващи с изпращането на писмата, но не само тя има ползва от партньорството си с него.
Питър е лошото момче, което веднъж вече е срещнало момичето способно да го направи по-добър, а Лара Джийн е момичето с колекция от порцеланови еднорози.
Джени Хан е пуснала на сцената двете най-големи клишета, е получило се е, и то доста добре.
Лара Джийн е най-позитивният герой, който съм срещала до сега. Персонаж, умеещ да намери по-добрата страна на всичко, та дори на кашите забъркани от малката си сестра. Не е перфектна и не се опитва да бъде, достатъчно й е да зарадва хората, които я заобикалят.
Няма начин да пропусна Кити, това малко дяволче с ангелска усмивка. Катрин е най-малката от момичета Сонг и ако кажа, че освен това е и най-забавната от тях няма да излъжа. Винаги има какво да каже и няма да си спести нито думичка. Тя е искрена по-онзи детски начин, но и умна, прекалено умна...
В книгата са засегнати не само несгодите на героите, но и отношенията в семейството, връзката между сестрите и съзряването, наред с трудните решения. Вплетени са някои, характерни за Корея храни и обичай, което прави историята някак по-достоверна.
Дебютът на Джени Хан лесно може да ви изкара от книжен махморлук, а нищо чудно и да смъкнете някое килце докато бягате към книжарницата за следващата книга, така че при всички обстоятелства имате полза да прочетете историята!
Коментари
Публикуване на коментар