Кои са тия "Локуд и Сие" и защо станаха толкова известни

 

Локуд и Сие: Крещящото стълбище

автор: Джонатан Страуд

издава: Artline studios

страници: 332

мека корица

цена: 17лв

звездички: 3/5★

★★★

Здравейте, мили мои дружки!

Цяла седмица се чудя как да напиша това ревю, явно съм позагубила тренинг, но сега бързичко ще си го върна. *зловещ смях* Днес ще ви се оплача от "Локуд и Сие: Крещящото стълбище". Да, да знам - всички много харесаха тази книга, но аз не, така че е време за критика (аха, любимото ми нещо).

 И така - набързо да ви разкажа за какво иде реч. Историята ни отвежда в един различен Лондон, станал жертва на вълни от призраци през последните има, няма петдесетина годинки. Разбира се, хората са намерили начин да се справят с "проблема". Агенциите, борещи се срещу призрачета никнат като гъбки, появяват се всъвъзможни способи за прогонване на съществата и всички стават доста по-предпазливи. Тъй като само децата имат нюх, за да виждат или чуват духовете те се превръщат в най-голямата стена между хората и кофти посетителите, съответно голяма част от работниците из агенциите са тийнейджъри. Авторът отблизо ни запознава с една мъничка, почти самостоятелна агенцийка, състояща се от три човечета. Локуд, Джордж и Луси. Не мога да ви опиша колко е силно изкушението да ги нарека "тримата глупаци", но твърдението ми ще бъде в пълно отрицание с реалността, затова и ще ви го спестя. Та веселата ни дружинка с удоволствие прецаква повечето попаднали ѝ посетители докато веднъж *секунда мълчание за по-драматичен ефект* попада на особена призрачка - жестоко убита актриса. Поради липсата на пари, а може би и от любопитство или желание за справедливост...по-скоро заради първото дружинката ни започва да разплита заплетения случай, но много влиятелни хора се оказват замесени, а това не е на добре. Толкова.

 Сега, да видим какво не ми хареса. Героите са повърхностно изградени, точно за да паснат на ролята си в книгата, направо са писани по калъп. Приятно е да четеш за такива персонажи, лесно се отличвават един от друг, тъй като всеки е специалист в нещо, но пък, ако случайно ти се е приискало да попаднеш на дълбоко изградени герои точно с тази книга ще удариш на камък, да себе си визирам. Локуд е отдавна познатия ни тайнствен предводител на групата, със забулено минало, сносен характер и остър като бръснач мозък, ако сте забелязали колко изтъркано е сравнението ми, то тогава май започвате да схващате какво имам предвид. И не че не го харесах, аз обожавам този тип герои, но ясно виждах колко много му липсва, няма да започвам да го сравнявам с Каз Брекер, че и до другата седмица ревюто няма да види бял свят. Джордж също е партиден герой - умникът на групата, който винаги държи да проучи всички факти, има си своите странности и особености, но също е приятен за четене. И накрая - Луси, тя е новата в отряда, има супер-екстра способности и на кратко е Избраната. Сигурна съм, че напред в поредицата ще продължава да ни се натяква колко е специална. В първата книга беше представена като объркана тийнейджърка, доста несигурна в уменията си, но пък умна и притежаваща силен характер...нищо ново под отракания читателски поглед, де.

Много красив арт, като нищо може да 
ви зариби за книжките

 Поне историята беше оригинална. На световния пазар книгите с призраци едва ли са нещо ново, но при нас определено не се виждат често. Евала на Артлайн, че решиха да издадат книжката, силно се надявам следващите части да са не просто неангажиращи четива като първата, а мега интересни тухличи с непредсказуем сюжет и развити герои! С просто око се вижда, че поредицата има голям потенциал да се превърне в нещо умопомрачително и авторът продължава да се развива и расте. Искрено ще се изкефя, ако следващите книги успеят да се наредят при любимите ми. И това за потенциала не само аз го виждам, господата от Нетфликс са купили правата, така че в далечното бъдеще можем да очакваме нов, призрачен сериал. Стискайте палци да изберат сносен каст.

 Развитието на действието през цялото време вървеше супер объркано, в един определен момент реших, че Джонатан Страуд изобщо не знае какво пише и какво е написал до сега. Героите му ей така си скочиха на друга мистерия и тотално ме ошашкаха, накрая се оказа, че всичко имало логика, но този подход изобщо не ми хареса. Обратът, който изникна в края на книгата не беше кой знае колко впечатляваш, но описанието на самата сцена, колкото и недодялано да беше на места много ми хареса.

 Отиваме към стила на автора - не особено впечатляващ, твърде подробен и заради това страшно объркващ. Убедих се, че Страуд може да превърне къща с няколко стаи в мега модерен космически кораб от бъдещето, включващ сума ти извънземни джаджи с имена, силно наподобяващи тези на китайските предводители (Ин Шин Хан Къ, Жу Цъ Вуъхън и още много безразборни прокарвания на цели длани по кавиатурата, схващате нали?). Ух, дълго изречение стана, надявам се да не съм ви объркала...много. Казано по нормално, човекът има особен стил на писане, който за мен беше рядко побъркващ.

 Е, това беше. Дано не съм ви разубедила да се гмурнете в света на Локуд и Сие, книжката си я бива, аз обаче бях с различни очаквания и ако трябва да съм честна за мен първата не си заслужаваше. Цялата ѝ известност се дължи на факта, че Артлайн успяха да си направят брутално добра реклама и новата им книга достигна много човечета. Разбира се, всеки със своето мнение. 

 Страудови фенове, не ме мразете, сърчица и еднорози за вас! Чао, чаоо!

КРАЙ НА ВРЪЗКАТA

<грешка >