Вселенска помия сред звездите или за по-кратко "Илумине"
Илумине
автор: Ейми Кауфман и
Джей Кристоф
издава: Егмонт
страници: 599
мека корица
цена: 19,90лв
звездички: цялата вселена
саунтрак: цък тук
★★★
Здравейте, дружки мои!
Аз току-що приключих с препрочита на "Илумине"...всъщност препрочита приключи с мен. В момента осмислям всички проклети страници и цялата драма разпиляна по тях, ако не друго то поне съм сигурна в едно - Ейми и Джей са две наистина гадни същества, които определено знаят как да си вършат работата! Сега следва трудната част - трябва да измъдря какво точно да ви разкажа за тази тухла.
И така днес ще си съберем крушите и ще отскочим до света на Тера или по-точно казано отиваме в 2575г. Осъзнавате ли, че можем да минем за пра-пра-пра-пра дядовци и баби на героите?! Не съм сигурна дали това трябва да ме впечатлява толкова много. Тааа нашите мили потомци кротичко си живеят в една мъндзърка незаконна колония, на една мъндзърка позамръзнала планетка, почти в края на цялата...система, супер далеч от ядрото. Един мразовит ден ей така от нищото се пръкват лошите - Байтек, които са решили да заличат всичко живо. Дааа, касапница. Освен тази мега голяма и драматична между корпоративна, уж тайна война за главни герои имаме и двама тийнейджъри, които тепърва ще преосмислят чувствата си, смисъла на вселена и още една камара интересни философо-житейски въпроси...на фона на умиращи хора, взривове и звезди. Много яко, нали?!
Първата ми среща с книгата беше преди около година, тогава искрено ѝ се изкефих, но този път...оооо, този път абсолютно напълно се влюбих! Затова трябва да си препрочитате книгите. Амии...хайде да започвам!
Предполагам на повечето от вас е известно, че историята е поднесена по наистина оригинален и непознат досега начин - чатове, преписи на записи и аудио съобщения, изрезки от таен дневник. Все такива едни необикновени работи, които лекично понапрягат читателите, тъй като всеки се съмнява дали ще успее да схване всичко и да се наслади напълно. Моят съвет е да не се чудите много, много, неслучайно цялото книжно общество пръщи от позитивни отзиви за книгата, пък ако излезе, че не е вашето нещо то винаги можете да намерите някой любопитен приятел, на когото да я пробутате...в замяна на две дюнерчета, примерно.
Авторите успяват да създадат изключително истински герои въпреки или всъщност благодарение на необичайния формат на книгата. Кейди и Езра - двамата тинейджъри са толкова яки...обожавам ги! Всеки от тях преминава през супер много гадории и се променя, израства, успява да намери скритите си качества, научава се как да се справя и изобщо как да се бори за всичко, което има значение. Може би тук-там имаха по някоя пролука, сториха ми се твърде оправни, твърде силни и твърде добри в това да се оправят с емоциите си, но този път, по изключение няма да мрънкам за това. Всичките им разговори, малки шегички и споделени спомени бяха съвсем реални и много, много приятни за четене. Хареса ми това че всеки имаше свои виждания и действаше различно от другия. Хареса ми всяка частичка от отношенията им, колко добре се познаваха, как дори през страниците си личеше, че ги е грижа един за друг и просто сред цялата помия те бяха абсолютно най-хубавото нещо! Освен тях имаме и цяла купчина второстепенни герои, които също бяха развити страшно добре и получиха нужното авторско внимание.
Сега за помията - на Ейми и Джей трябва да се присъдят нобелови награди за мир! Значи представете си, че в близкото бъдеще адът от книгата настане тук, при нас. Кой мислите ще ни спаси задниците?! Кауфман и Кристоф естествено. Те несъмнено ще допринесат за благоприятното развитие на събитията! Ха-ха-хаа, много як виц нали?! Почти ми повярвахте. Шегата на страна авторството и драмата са призванията на тези двамата (ако няма рима удари ма). Дори с ясното съзнание, че написаното е художествена измислица аз пак успях да вляза във филма (книгата) до толкова, че на два пъти почти успях да не се разрева и на още хиляда почти не се издепресирах заради всички отвратителни случки. Добре че не съм много чувствителна. Сюжетът е измислен зверски добре, и пет години да бях мислила пак нямаше да ми хрумне нещо такова...е сигурно щеше де, аз съм креативно същество, но схващате какво имам предвид. Колкото и кървава и тежка да е цялата тази между корпоративна космическа война, авторите успяват да предадат информацията съвсем деликатно и дори когато задълбават в броя на жертвите или критичното положение на героите всичко е придружено от шеги, затапки и изцепки, които разведряват прегрелия читателски мозък. На всяка страница има по поне една цензурирана думичка, тъй като... общо взето във всеки момент някой може да умре и като цяло всичко е много лайняно. Ще установите, че е страшно забавно да отгатвате наполовина скрити псувни.
След нападението на Байтек и почти цялостното унищожение на Керендза IV проследяваме гонката между няколкото оцелели кораба, претъпкани с цивилни и Линкълн - кораба на лошите, които са решени да изтрепят всички свидетели, а после да си вдигнат купонче. Флотията на оцелелите си има и един прекрасен изкуствен интелект на име КАЗИМ, голям е сладур, да знаете!
И последно - ако двама човека заедно са написали толкова епично-драматична книга не трябва ли да сключат брак?! Смисъл по-побъркана дружка от съавтора си няма къде да намерят.
Мисля че е това. Честно да ви кажа не е лесно да пишеш ревюта на любимите си книги, има твърде много за казване, а проклетият ентусиазъм тотално стопира мисловната дейност. Е, до следващия път мило мои! Чаоо, чаоо!
Първата ми среща с книгата беше преди около година, тогава искрено ѝ се изкефих, но този път...оооо, този път абсолютно напълно се влюбих! Затова трябва да си препрочитате книгите. Амии...хайде да започвам!
Предполагам на повечето от вас е известно, че историята е поднесена по наистина оригинален и непознат досега начин - чатове, преписи на записи и аудио съобщения, изрезки от таен дневник. Все такива едни необикновени работи, които лекично понапрягат читателите, тъй като всеки се съмнява дали ще успее да схване всичко и да се наслади напълно. Моят съвет е да не се чудите много, много, неслучайно цялото книжно общество пръщи от позитивни отзиви за книгата, пък ако излезе, че не е вашето нещо то винаги можете да намерите някой любопитен приятел, на когото да я пробутате...в замяна на две дюнерчета, примерно.
 |
| файлове - директна извадка от ядрото на КАЗИМчо |
Авторите успяват да създадат изключително истински герои въпреки или всъщност благодарение на необичайния формат на книгата. Кейди и Езра - двамата тинейджъри са толкова яки...обожавам ги! Всеки от тях преминава през супер много гадории и се променя, израства, успява да намери скритите си качества, научава се как да се справя и изобщо как да се бори за всичко, което има значение. Може би тук-там имаха по някоя пролука, сториха ми се твърде оправни, твърде силни и твърде добри в това да се оправят с емоциите си, но този път, по изключение няма да мрънкам за това. Всичките им разговори, малки шегички и споделени спомени бяха съвсем реални и много, много приятни за четене. Хареса ми това че всеки имаше свои виждания и действаше различно от другия. Хареса ми всяка частичка от отношенията им, колко добре се познаваха, как дори през страниците си личеше, че ги е грижа един за друг и просто сред цялата помия те бяха абсолютно най-хубавото нещо! Освен тях имаме и цяла купчина второстепенни герои, които също бяха развити страшно добре и получиха нужното авторско внимание.
 |
| даа, има розова коса! |
 |
| тук не изглежда толкова секси, колкото си го представям... |
Сега за помията - на Ейми и Джей трябва да се присъдят нобелови награди за мир! Значи представете си, че в близкото бъдеще адът от книгата настане тук, при нас. Кой мислите ще ни спаси задниците?! Кауфман и Кристоф естествено. Те несъмнено ще допринесат за благоприятното развитие на събитията! Ха-ха-хаа, много як виц нали?! Почти ми повярвахте. Шегата на страна авторството и драмата са призванията на тези двамата (ако няма рима удари ма). Дори с ясното съзнание, че написаното е художествена измислица аз пак успях да вляза във филма (книгата) до толкова, че на два пъти почти успях да не се разрева и на още хиляда почти не се издепресирах заради всички отвратителни случки. Добре че не съм много чувствителна. Сюжетът е измислен зверски добре, и пет години да бях мислила пак нямаше да ми хрумне нещо такова...е сигурно щеше де, аз съм креативно същество, но схващате какво имам предвид. Колкото и кървава и тежка да е цялата тази между корпоративна космическа война, авторите успяват да предадат информацията съвсем деликатно и дори когато задълбават в броя на жертвите или критичното положение на героите всичко е придружено от шеги, затапки и изцепки, които разведряват прегрелия читателски мозък. На всяка страница има по поне една цензурирана думичка, тъй като... общо взето във всеки момент някой може да умре и като цяло всичко е много лайняно. Ще установите, че е страшно забавно да отгатвате наполовина скрити псувни.
След нападението на Байтек и почти цялостното унищожение на Керендза IV проследяваме гонката между няколкото оцелели кораба, претъпкани с цивилни и Линкълн - кораба на лошите, които са решени да изтрепят всички свидетели, а после да си вдигнат купонче. Флотията на оцелелите си има и един прекрасен изкуствен интелект на име КАЗИМ, голям е сладур, да знаете!
 |
| обичам гоо |
И последно - ако двама човека заедно са написали толкова епично-драматична книга не трябва ли да сключат брак?! Смисъл по-побъркана дружка от съавтора си няма къде да намерят.
Мисля че е това. Честно да ви кажа не е лесно да пишеш ревюта на любимите си книги, има твърде много за казване, а проклетият ентусиазъм тотално стопира мисловната дейност. Е, до следващия път мило мои! Чаоо, чаоо!
КРАЙ НА ВРЪЗКАТА
< грешка >
Коментари
Публикуване на коментар