Трупове и кръв да искаш и във "Войната на маковете" да ги намериш

Войната на маковете

автор: Р. Ф. Куанг

издава: Orange books

твърда корица

страници: 536

цена: 24,90лв

звездичи: 3,75/5★

★★★

 Здравейте, сладурвковци, книжни!

 Искрено се надявам заглавието на ревюто да не вие е стресирало, мисля че е възможно най - подходящото за тази книга. В края на миналата година от Orange books извадиха от магическата си шапка ей това заглавие и аз веднага му се лепнах като...муха на мед, няма какво да се лъжем. Анотацията на книгата подсказваше, че това е нещо хем много близо до комфортната ми зона на четене, хем доста далеч и...да го кажем така - I see it, I like it, I want it, I got it! След дълго пребиваване в камарата с всички непрочетени веднъж просто я грабнах и схрусах на няколко вечери. Та така, време е да споделя с вас всичко, което ми щумна по време на това шеметното четене.

 Историята проследява четири години от живота на Фанг Рунин - сираче от втората война на маковете. Тя живее заедно с двама особено нечестиви търговци, готови да я омъжат за властен чичка, които в замяна ще гарантира сигурността на незаконния им бизнес с опиум. Да, ама не мили мой, Рин не е овца за продан! В първата част от книгата тя буквално си скъсва задника от учене, за да успее да премине изпита Кеджу и да влезе в най-престижната военна академия в страната - Синегард. Доказва се безброй пъти, маха на съдбата докато я праща на майната ѝ и успява да натрие заобикалящите я вирнати носове. Естесвено Ринчето има и супер-екстра противоестесвени способности, все пак сме във фенъзи епос, нали не сте забравили?!

 Сега е момента да ви предупредя - ако очаквате всичо това да се случи в първите сто страници...мии, няма. Куанг залага на това да развие героите си, да изгради връзките между тях и най вече да надгражда и без това много добре написания си свят. Тя е базирала малката си вселената на Китайската история, митология и география...демек крайният резултат е историческо фентъзи, поне според мен. Усърдно и умело черпи от знанията си за Китай и колкото и невероятно да звучи определно ѝ се получава!

 Скъпи приятели, ако сте с крехки, трепетливи душички изобщо не се захващайте с тази поредица, направите ли го просто ще затънете в...кафяво до гушата. "Войната на маковете" ме направи свидетел на толкова извращения, кръв, смърт, трупове и лайна, че официлано, с ръка на сърцето я обявам за най-кървавата книга в краткия ми читателски животец. Чак започнах да се чудя как млада авторка като Кунаг може да изповръща толкова гадории в една книга.

пу, пу да не ѝ е уруки

 Сега за героите - много силни персонажи, повечето ясно открояващи се един от друг. Искрено се втрещих от Ринчето, евала на Куанг, че има топки да изгради толкова истински герой! С нея няма да получите десетки страници преливащи от скрити чувстава, тайна любов и тънки флиртчета. Ооооо, чудо главната героиня не се влюбва в първия пич, вяснал ѝ се пред очите. Защото като всяко човешко същество тя винаги поставя на първо място себе си, има изключително силен инстинкт за самосъхранение  Това момиче определно е badass! В края на книгата останах със смесени чувста към нея, но напълно разбрах действията ѝ. Силно впетачелие ми направи и съвсем искреното ѝ, грам неприкрито ламтене за власт и сила, което направо ми избоде очите през тези 530 страници. Всичките ѝ чувства са предадени много добре и са потресаващо разбираеми, някак познати.

хммм, този арт е лекичко плашещ, нали?

 Джианг Зия, на този му се кефя от тук до края на света. Брутален! С такива изцепки, принципи и методи за справяне няма как да не се хилите истерично при почти всяка от сензационните му появи. Подобни персонажи вече са ни познати, обаче някак (ясно, че не знам как) Джианг успява да е толкова оригинален, че без услия надминава всички нас, които се опитваме да изпъкваме с циганско шарени чорапи подаващи от кецовете...тъжно, ама истина. Да поясня, за съжаление не е потенциален кръш за нашата Рин, учител ѝ е.

аз през цялото време си го представях като стегнат чичка...
минута мълчание за въображението ми

 Нежа! Нежа! ДА! Ето го! Това е потенциалния кръш. Някъде до към средата на книгата Нежко беше същинско ако и с Ринчето официално не се харесваха, а неофицилано плануваха как да убият другия. Но с приближаването на голямата война и съответно края на книгата взеха че се посближиха. И това беше един огромвен червен минус! Отношенията им твърде бързо преминаха от омраза към приятелство и всичко стана претупано. Кунаг сякаш не успя да обърне достаъчно внимание на младежа, за да го открои и обособи като лесно разпознаваем герой с идентични хареактер, минало и ценности.

тук е малко женствен, но моля представете си го на бойното поле,
 със свирепа физионимия, кръв по ръцете и меч

 Нещо, което наистина много ми хареса е как беше разказана историята на империя Никара, стори ми се съсем истинка. Кунаг сръчно я оплита с митология, множество истории, легенди, тайни и тъмнина. До колкото съм информира (изобщо не много) миналото на Никара има множество допирни точки с реални историчеси събития т.е. може описанията на бойното поле да не са много достоверни, но клане явно е имало. Респект към авторката, че е разказала за тези болезнени моменти без капчица колебание и е издала книгата си! Ако в нея имаше и карта щеше да е перфектно, аз я четох без (голям минус), но за вас се поразтърсих и я изнамерих. Когато я видях доста се учудих, размерите на империята (огроното парче заемя вляво) и Федерация Муген (малкото островче вдясно) съвсем не предполагат за нещата случили се в книгата, направо ми изглеждат нереални.

 "Войната на маковете" обаче не е само трупове и безсмислена смърт. Тук е обърнато огромно внимание на вярата, нейната сила и обхват, засегнат е дори смисъла на вселената, съществуването и възприятията на хората за цялата тази каша наречена реалност. Куанг тотално ще ви завърти главиците с всичките си размишления по тези въпроси.

 Аз все още не мога реша дали харесвам книгата или не, толкова е човешка и истинска, че няма как плътно да застана зад едното от двете мнения. Но, ако вие успеете да решите, за мен ще е удоволствие да обсъдим съдържанието!

 Е, това е от мен, пазете се и не драматизирайте много!