Кой развали проклятието?

Проклятие за мрак и самота

автор: Бриджит Кемерер

издава: Егмонт

страници: 480

мека корица

цена: 19,90лв

саунртак: тук

★★★

 Здравейте, приятели!

 Снощи дочетох "Проклятие за мрак и самота", в рамките на ден се гмурнах в този свят и правих компания на героите докато те се бореха с демоните навън и вътре в себе си. Още когато от издателство Егмонт обявиха, че можем да очакваме книгата на български, реших че искам да я прочета, обсебих се от красивата корица и всички позитивни мнения, които заваляха след издаването, но чак сега успях да се докосна до творението на Бриджит Кемерер.

 Хем имах високи очаквания, хем не чак толкова, още от самото начало пропаднах сред думите и чак до самия край изход нямаше, затова и прелетях през страниците възможно най -бързо.

 Кемерер е избрала да преразкаже "Красавицата и Звяра" - една вече поизтъркана сюжетна линия, ако питате мен, но на масата това се харесва, така че защо не?! Нищо лошо, все пак и аз обожавам историята на Бел и омагьосаният ѝ принц, но с всеки следващ преразказ на приказката някак започвам да отривам все повече кусури и в оригинала, и в новата гледна точка предоставена ми към него.

 Проследяваме Харпър - млада девойка, която живее заедно с брат си и болната им майка, по неособено благоприятно стечение на обстоятелствата тя е отвлечена в съвсем непозната земя, за която дори и не е подозирала, че съществува. Както се и подразбира озоваването от съвременния, шумен и кипящ от живот град в омагьосани гористи местности, където хората си нямат представа що е то телефон, например, не се харесва на Харпър. В добавка към киселия ѝ нрав е и церебралната парализа, която би трябвало да  я отличи от така добре познатите ни скучни YA героини, но това, поне в моите очи не се получи, така че пишем едно минусче на Бриджит Кемерер и продължаваме нататък!

 Харп е отвлечена, за да се влюби в мрачно, красивия Рен - прокълнат принц, на когото от време на време му се пръкват крила, рока, опашка или люспи...ех, че забавно! Освен това си имаме и Грей, намусен и винаги безпристрастен, единственият подчинен на принца. Ако не беше края на книгата с право щях да твърдя, че съществуването на командира е само,за да го има любовният триъгълник, но поне тук авторката успя извърти нещата в своя полза.

 За мен героите бяха повърхностно изградени, не можах да ги опозная и видя в дълбочина, връзките между тях също не бяха особено впечатляващи. Но пък не ми стана скучно нито веднъж, постоянно се случваше нещо интересно, което да ме държи на нокти.

 Краят не беше това, което очаквах, авторката толкова много се беше оплела в отношенията между героите си и чувствата им, че накрая получихме една съмнителна любов придружена от също толкова съмнителни разкрития.

 И все пак цялата тази бъркотия ми хареса, въпреки че досега съм написала единствено критики към историята. Беше приятно и вълнуващо да чета за тези герои и проблемите им. Книгата определено не е оригинална, но пък бих я причислила към добрите YA фентъзита. Препоръчвам ви я, ако търсите нещо леко и приятно, което изцяло да ви погълне за няколко дни, но не и, ако издирвате новата си любима книга или имате високи очаквания. Разбира се, не се и съмнявам, че ако я хванете в точния момент ще ви хареса!

От ляво надясно - Грей, Харпър и Рен
източник: Pinterest