Смърт и мрак се спотайват в "Къщата на фуриите" от Маделин Ру
Къщата на фуриите
автор: Маделин Ру
издава: Orange books
страници: 414
твърда корица
звездички: 3/5★
★★★
Привет, привет!
Този път съм тук, за да ви говоря за една сравнително нова книжка - "Къщата на фуриите". Отнеми плашещо много време да се добера до последната страница, но все пак успях.
Не за първи път тази година се хващам на въдицата - красива корица, не толкова сносно съдържание, но силно се надявам да е последен. Не казвам, че книгата е лоша, но явно аз определено не мога да оценя тази история.
"Къщата на фуриите" е дебютният роман на младата американска авторка Маделин Ру. Е, жената очеизвадно може да пише - вече има няколко книги зад гърба си, но аз определено ще се замисля преди да посегна към следващата и книга.
Историята ще ви отведе до покрайнините на Малтън, Англия през XIX век, не се учудвайте, ако, разгръщайки страниците усетите шепотът на вятъра да се провира между косите ви, нито пък, ако ви се стори, че собствената ви сянка е станала по-тъмна от преди.
Ако попаднете на тамошния пазар и търпеливо се застойте под навеса на някое малко пропито с влага и мраз магазинче ще видите тънка като фиданка старица да се провира през тълпата от забързани глупци, стрелкайки мъгливи погледи из дъжда. Стовари ли се тежестта на погледа й върху вас-горко ви, ако ли не гледайте си пътя.
Тази сивокоса, сбръчкана като стафида, възрастна госпожа е виновна за всичко!
Луиза Дитън със сетни сили е отървала кожата си от ноктите на нечестивите учители в "Питни"-училище пансион, а дребните монети затоплени в джобовете на непознати и подхвърлени й с неприязън стигат за парче изсъхнал хляб и продънено легло в тясна стая с почернял от мухъл таван. Но цялата ария започва след като сбръчканата стафида оставя момичето с зяпнала уста и тежка златна монета в хилавата ръка.
Девойката е принудена да поеме по отракания, кален път към "Ветровала", свита на кълбо върху капрата на още по-отракана каруца заедно със старата вещица, която твърди, че в дома на ветровете момичето ще намери топло легло и прясна храна.
По пътя към имението случайно или не, двете дами срещат няколко елегантни господа, неособено въодушевени да им помогнат, поправяйки гнилата каручка. Там, насред калните полета и каманаци, Луиза отново остава с зяпнала уста този път при срещата си с младия, тъй наивен Лий. Самият той заедно с чичо си пътува към "Ветровала".
В къщата девойката се натъква на всичко, което никога не е имала, но вещицата явно пресметливо забравя да подхвърли, че това е домът на Дявола, а всеки прекрачил прага като гост е обречен на смърт.
Луиза не е девойка изпаднала в беда, никога не би го признала дори пред себе си, тя е проницателна джебчийка, привикнала да се поддава на вятъра без се чупи. През целия си живот е отхвърляна от всички, свикнала да се справя сама. Но нищо не може да я изненада повече от простодушния Лий, подал й ръка още преди да срещне очите й. Момичето преживяло толкова неволи сякаш твърде бързо се довери на първия човек дръзнал да я доближи.
Лий е прекалено доверчив и наивен, за да види мрака, прокрадващ се във всяко кътче на "Ветровала", душата му е чиста и сякаш не заслужава смъртта си. Попаднал във дома на ветровете, търсейки истината за произхода си, той открива твърде много тайни и лъжи. А единствения човек способен да му помогне е Луиза.
Всички във "Ветровала" крият тайни и никои не е този, за когото се представя. Къщата е пълна с картини на птици, а падне ли мрак сенките оживяват.
Скрита зад нежните си корици историята е много по-ужасяваща от колкото изглежда. Самата аз не съм особено впечатлена от развитието на действието, но стилът на авторката е пропит с тъмнина, достоен за историята, която разказва. През цялото време всичко се случваше твърде бавно и мудно за вкуса ми, а обратите скрити в последните страници сякаш не бяха достатъчни, за да задържат вниманието ми. Героите са много повърхностни, а действията им предвидими.
Оформлението на книгата е великолепно, а Сави и Деси са се постарали нашето издание по нищо да не се различава от оригинала, а дори да бъде по-добро. Произведението е придружено от невероятните илюстрации на Айрис Компийт, които на моменти са по-плашещи от самата история.
Няма да ви лъжа в книгата определено има потенциал, но сякаш Маделин Ру не успя да го разгърне.
Е, четящи това беше всичко, до следващия път.
Ако попаднете на тамошния пазар и търпеливо се застойте под навеса на някое малко пропито с влага и мраз магазинче ще видите тънка като фиданка старица да се провира през тълпата от забързани глупци, стрелкайки мъгливи погледи из дъжда. Стовари ли се тежестта на погледа й върху вас-горко ви, ако ли не гледайте си пътя.
Тази сивокоса, сбръчкана като стафида, възрастна госпожа е виновна за всичко!
Луиза Дитън със сетни сили е отървала кожата си от ноктите на нечестивите учители в "Питни"-училище пансион, а дребните монети затоплени в джобовете на непознати и подхвърлени й с неприязън стигат за парче изсъхнал хляб и продънено легло в тясна стая с почернял от мухъл таван. Но цялата ария започва след като сбръчканата стафида оставя момичето с зяпнала уста и тежка златна монета в хилавата ръка.
Девойката е принудена да поеме по отракания, кален път към "Ветровала", свита на кълбо върху капрата на още по-отракана каруца заедно със старата вещица, която твърди, че в дома на ветровете момичето ще намери топло легло и прясна храна.
По пътя към имението случайно или не, двете дами срещат няколко елегантни господа, неособено въодушевени да им помогнат, поправяйки гнилата каручка. Там, насред калните полета и каманаци, Луиза отново остава с зяпнала уста този път при срещата си с младия, тъй наивен Лий. Самият той заедно с чичо си пътува към "Ветровала".
В къщата девойката се натъква на всичко, което никога не е имала, но вещицата явно пресметливо забравя да подхвърли, че това е домът на Дявола, а всеки прекрачил прага като гост е обречен на смърт.
Луиза не е девойка изпаднала в беда, никога не би го признала дори пред себе си, тя е проницателна джебчийка, привикнала да се поддава на вятъра без се чупи. През целия си живот е отхвърляна от всички, свикнала да се справя сама. Но нищо не може да я изненада повече от простодушния Лий, подал й ръка още преди да срещне очите й. Момичето преживяло толкова неволи сякаш твърде бързо се довери на първия човек дръзнал да я доближи.
Лий е прекалено доверчив и наивен, за да види мрака, прокрадващ се във всяко кътче на "Ветровала", душата му е чиста и сякаш не заслужава смъртта си. Попаднал във дома на ветровете, търсейки истината за произхода си, той открива твърде много тайни и лъжи. А единствения човек способен да му помогне е Луиза.
Всички във "Ветровала" крият тайни и никои не е този, за когото се представя. Къщата е пълна с картини на птици, а падне ли мрак сенките оживяват.
Скрита зад нежните си корици историята е много по-ужасяваща от колкото изглежда. Самата аз не съм особено впечатлена от развитието на действието, но стилът на авторката е пропит с тъмнина, достоен за историята, която разказва. През цялото време всичко се случваше твърде бавно и мудно за вкуса ми, а обратите скрити в последните страници сякаш не бяха достатъчни, за да задържат вниманието ми. Героите са много повърхностни, а действията им предвидими.
Оформлението на книгата е великолепно, а Сави и Деси са се постарали нашето издание по нищо да не се различава от оригинала, а дори да бъде по-добро. Произведението е придружено от невероятните илюстрации на Айрис Компийт, които на моменти са по-плашещи от самата история.
Няма да ви лъжа в книгата определено има потенциал, но сякаш Маделин Ру не успя да го разгърне.
Е, четящи това беше всичко, до следващия път.
Коментари
Публикуване на коментар