Всички лъжат, но кой казва истината?
Един от нас лъже
автор: Карън Макменъс
издава: Егмонт
страници: 348
мека корица
цена: 14,90лв
звездички: 4,5/5★
★★★
Подходих към "Един от нас лъже" с голяма доза, напълно излишни предрасъдаци. Още след първите страници, въпросите "Дали изобщо ще е интересна? Заслужава ли си? Защо си мисля, че ще се окаже голяма тъпня?" се стопиха като дните от лятната ваканция, а, ако трябва да съм точно дори по-бързо.
Думите на Макменъс се изливат на белия лист, подредени в прави редици, а всяко изречение може да преобърне представата ви за героите. Авторката е изградила няколко пълнокръвни герои върху, които е съсредоточена историята, но и детайлите не са останали на заден план. Както казва дядо Пратчет "за да опознаеш един човек не ти е нужно време, а ситуация". Е, ситуацията този път е малко...сложна. Имаме си петима наказани ученици, от който, в последствие един труп и четирима заподозрени. Много сладко нали?
Ади - празноглавата красавица, Купър - спортистчето, Броунин - отличничката и Нейт - малолетния престъпник в пробация. Но ако се интересувате от книги и не живеете под камък, то тогава това вече го знаете.
Този път наред с личните драми върви и едно убийство. До голяма степен действието се въртеше основно около смъртта на Саймън, но чувствата и емоциите на четиримата заподозрени изобщо не оставаха на заден план. Първоначално всеки един от тях ми изглеждаше прекалено повърхностен, перфектно създаден, за да изиграе ролята си, а после да офейка. Постепенно връзката между героите се засили и от "Здрасти, чао" премина на "Добре ли си, какво става?".
Някои приятелства трайно отидоха по дяволите други тепърва започнаха да се зараждат, а трети се подновиха. Освен като група героите са разгледани и отделно, а всеки от тях успява да надмине себе си.
Ади, Купър, Броунин, Нейт всички имат тайни, Саймън може да ги разкрие по всяко време, а последствията са пагубни за всички. Интересното тук е, че точно на последствията се опря всеки от тях преди да направи крачка или две напред.
Аделайд винаги е била красива, но не достатъчно за първото място. Винаги е била умна, но не и смела. Животът й зависи от желанията на Джейк разходка, целувка, секс, кино - има ги. Докато не се оказва, че Саймън е понаучил няколко пикантериики и за нея. Това е повратната точка. Постепенно Ади спря да слуша другите и чу себе си. Малко по малко си доказа, че може да се справи и сама. Разбира се във всеки един момент до нея беше сестра й. Първоначално не си вярваха една на друга, имаше си я онази сестринска обич, но тя не беше достатъчна, за да ги сближи. Постепенно започнаха да се доверяват една на друга, да се подкрепят и да си помагат.
Купър се научи да бъде това, което е, а не онова, което искат другите. Успя да преодолее натиска от страна на баща си. Постигна успех в бейзбола, спря да е се страхува и крие от света.
Единствено от всички заподозрени Броунин предприе сериозни действия и помогна за разкриването на истинския убиец, свърза се с адвокат, намери улики.Тя нямаше голямо развитие, защото от самото начало се доказа като силен герой и успя да спечели симпатиите ми. Въпреки заможното си семейство беше свикнала да се оправя сама и да не търси помощ от никого. Правеше опити да бъде перфектна, винаги да се справя най-добре, за да не разочарова родителите си. Сестра й Мейв беше болна от рак, а поради тази причина Броунин не просто се стараеше - беше съвършена като за двама, за да може Мейв да се чувства свободна и обичана. Връзката помежду им беше силна и взаимно си помагаха. Освен всичко това Броунин започна да използва старите телефони, а и сърцето си.
Покрай случая приятелството между нея и Нейт се възобнови и дори стана по-силно. Нейт най-добре се вписваше в профила на извратен убиец и всички подозрения веднага се насочиха към него, разбира се факта, че е продавал дрога и все още е в пробация изобщо не му помогна. И въпреки не особено разумните си постъпки той се превърна в любимия ми герой. Нейт беше много самостоятелен, а дори когато имаше нужда от помощ не получаваше такава. Проблемите в семейството му се отразяваха в училище и той винаги беше подценяван. Налагаше му се сам да се издържа и затова често прибягваше до продажба на наркотици. Пияният му баща едва успяваше да се довлачи до мивката, за да повърне, а след години друсане с кокаин майка му се изпари. И въпреки всичко той се държеше на крака, все някак успяваше да мине между капките. Всички трудности, с които се бе преборил бяха изградили характера му непоклатим и здрав като стомана. Оказа се, че зад всички лъжи и тайни стой човек страхуващ се дори да надникне през стените, с които се е обградил, но готов да се справи с всичко.
Романтичната връзка между Нейт и Броунин започна с малки жестове и незначими постъпки, постепенно всеки позволи на другия да се приближи, а накрая нито единя не искаше отново да е сам.
В книгата са засегнати много от проблемите актуални в днешно време, от всяка една глава може да бъде извадена поука. Изненада ме факта до какви крайности биха могли да стигнат тийнейджърите само за едната популярност и колко много могат да навредят тайните. До някъде предполагах какво ще се случи на финала, но не успях да отгатна мащабите на проблема, оказаха се много по-големи, от колкото допусках.
"Един от нас лъже" е книга напълно способна да ви разсмее и отврати в рамките на страница, а въпросите ще ви измъчват до самия край, че и след това. Макменъс разказваше историята си леко и дума по дума градеше пътя към отговора на загадката, а след последната страница останах с усмивка на лицето.
Думите на Макменъс се изливат на белия лист, подредени в прави редици, а всяко изречение може да преобърне представата ви за героите. Авторката е изградила няколко пълнокръвни герои върху, които е съсредоточена историята, но и детайлите не са останали на заден план. Както казва дядо Пратчет "за да опознаеш един човек не ти е нужно време, а ситуация". Е, ситуацията този път е малко...сложна. Имаме си петима наказани ученици, от който, в последствие един труп и четирима заподозрени. Много сладко нали?
Ади - празноглавата красавица, Купър - спортистчето, Броунин - отличничката и Нейт - малолетния престъпник в пробация. Но ако се интересувате от книги и не живеете под камък, то тогава това вече го знаете.
Този път наред с личните драми върви и едно убийство. До голяма степен действието се въртеше основно около смъртта на Саймън, но чувствата и емоциите на четиримата заподозрени изобщо не оставаха на заден план. Първоначално всеки един от тях ми изглеждаше прекалено повърхностен, перфектно създаден, за да изиграе ролята си, а после да офейка. Постепенно връзката между героите се засили и от "Здрасти, чао" премина на "Добре ли си, какво става?".
Някои приятелства трайно отидоха по дяволите други тепърва започнаха да се зараждат, а трети се подновиха. Освен като група героите са разгледани и отделно, а всеки от тях успява да надмине себе си.
Ади, Купър, Броунин, Нейт всички имат тайни, Саймън може да ги разкрие по всяко време, а последствията са пагубни за всички. Интересното тук е, че точно на последствията се опря всеки от тях преди да направи крачка или две напред.
Аделайд винаги е била красива, но не достатъчно за първото място. Винаги е била умна, но не и смела. Животът й зависи от желанията на Джейк разходка, целувка, секс, кино - има ги. Докато не се оказва, че Саймън е понаучил няколко пикантериики и за нея. Това е повратната точка. Постепенно Ади спря да слуша другите и чу себе си. Малко по малко си доказа, че може да се справи и сама. Разбира се във всеки един момент до нея беше сестра й. Първоначално не си вярваха една на друга, имаше си я онази сестринска обич, но тя не беше достатъчна, за да ги сближи. Постепенно започнаха да се доверяват една на друга, да се подкрепят и да си помагат.
Купър се научи да бъде това, което е, а не онова, което искат другите. Успя да преодолее натиска от страна на баща си. Постигна успех в бейзбола, спря да е се страхува и крие от света.
Единствено от всички заподозрени Броунин предприе сериозни действия и помогна за разкриването на истинския убиец, свърза се с адвокат, намери улики.Тя нямаше голямо развитие, защото от самото начало се доказа като силен герой и успя да спечели симпатиите ми. Въпреки заможното си семейство беше свикнала да се оправя сама и да не търси помощ от никого. Правеше опити да бъде перфектна, винаги да се справя най-добре, за да не разочарова родителите си. Сестра й Мейв беше болна от рак, а поради тази причина Броунин не просто се стараеше - беше съвършена като за двама, за да може Мейв да се чувства свободна и обичана. Връзката помежду им беше силна и взаимно си помагаха. Освен всичко това Броунин започна да използва старите телефони, а и сърцето си.
Покрай случая приятелството между нея и Нейт се възобнови и дори стана по-силно. Нейт най-добре се вписваше в профила на извратен убиец и всички подозрения веднага се насочиха към него, разбира се факта, че е продавал дрога и все още е в пробация изобщо не му помогна. И въпреки не особено разумните си постъпки той се превърна в любимия ми герой. Нейт беше много самостоятелен, а дори когато имаше нужда от помощ не получаваше такава. Проблемите в семейството му се отразяваха в училище и той винаги беше подценяван. Налагаше му се сам да се издържа и затова често прибягваше до продажба на наркотици. Пияният му баща едва успяваше да се довлачи до мивката, за да повърне, а след години друсане с кокаин майка му се изпари. И въпреки всичко той се държеше на крака, все някак успяваше да мине между капките. Всички трудности, с които се бе преборил бяха изградили характера му непоклатим и здрав като стомана. Оказа се, че зад всички лъжи и тайни стой човек страхуващ се дори да надникне през стените, с които се е обградил, но готов да се справи с всичко.
Романтичната връзка между Нейт и Броунин започна с малки жестове и незначими постъпки, постепенно всеки позволи на другия да се приближи, а накрая нито единя не искаше отново да е сам.
В книгата са засегнати много от проблемите актуални в днешно време, от всяка една глава може да бъде извадена поука. Изненада ме факта до какви крайности биха могли да стигнат тийнейджърите само за едната популярност и колко много могат да навредят тайните. До някъде предполагах какво ще се случи на финала, но не успях да отгатна мащабите на проблема, оказаха се много по-големи, от колкото допусках.
"Един от нас лъже" е книга напълно способна да ви разсмее и отврати в рамките на страница, а въпросите ще ви измъчват до самия край, че и след това. Макменъс разказваше историята си леко и дума по дума градеше пътя към отговора на загадката, а след последната страница останах с усмивка на лицето.
Коментари
Публикуване на коментар