Втори сблъсък с "Огнената наследница"

 

Огнената наследница

автор: Сара Дж. Маас

издава: Егмонт

страници: 560

мека корица

цена: 24,90лв

саудтраче - тук

🌟🌟🌟

Привет, мили мои дружки!

Знам, знам - много ви липсвах, повече няма да ви лишавам от разсъжденията ми върху всичко що мине през ръцете ми! И така преди няколко дни най-сетне приключих с препрочита на третата част от "Стъкленият трoн" иначе казано "Огнената наследница". Днес съм тук за да ви споделя впечатленията си! Ураа! Нека да започваме.

 Ще ви спестя дългата ми романтична история с поредицата и ще кажа само, че това бяха едни от първите книги, с които започна читателският ми живот. Да живее Райс от Четат ли двама! Реших да препрочета първите четири книги, за да мога да продължа нататък из приключенията на обичната ми Елин. Оказа се, че мозъкът ми е изхвърлил половината от сюжета на книгата след първия ми прочит, така че имаше и моменти, когато бях изненадана от случващото се, това беше хубаво.

 В "Огнената наследница" проследяваме пътя на Селена след като напуска Адарлан и отива във Вендлин, на който разбира се карта няма...чудесно! Минаваме през срещата ѝ с Роуан и обучението, на което е подложена. Именно тук за първи път се пръкват Манон,  великите тринадесет както и Едион. Не искам да ви разказвам много за сюжета, тъй като за самата мен вече е толкова познат, че като нищо ще пусна някой спойлер и дори няма да разбера. Преминаваме към впеталенията  ми.

 Ако не сте забелязали напоследък се отприщиха големи вълни хейт към Сара Дж. Маас. Това, убедена съм се дължи на факта, че читателите ѝ вече пораснаха и осъзнаха, че книгите и героите ѝ вече не са толкова велики и специални, колкото са били при първата среща с тях. Аз също съм в числото, но...хм да речем, че ме е обхванала тежка носталгия по времето, когато за първи път срещнах Селена Сардотиен. 

 Лично аз усещам тази книга като преход към бъдещето на Елин, тънката нишка, която свързва Селена и Елин се къса точно тук и започва надграждането на бъдещата Терасенска кралица. не като буйно момиче, а като жена, силна и разумна. Не мога да преценя дали Сара е успяла да се справи с тази задача на 100%, но определено опита ѝ да го направи се усеща. За мен обаче Елин започна да става далечна, някак нещо ѝ липсва, не е достатъчно пълна и завържена. Силно се надявам напред в поредицата това да се промени. До момента е структурирана като перфектния герой за ролята си - забавлява читателя, буди съжаление, когато се налага и уж има недостатъци, но трябва още нещо!

 Роулан е като тийнейжръка в цикъл, играе го големия лош батко, но накрая излиза, че е малко треперещо котенце с големи очички. Кефи ме, рзбира се, че ме кефи, обаче виждам как образът му се слива с тези на Сам, Каол, Дориан и дори Едион. Всички мъжки персонажи в книгите на Сара са такива, това е адски дразнещо! Тази жена не иска ли или не може ли да съзададе някой различен не знам. Няма какво повече да кажа за него, ако помните Сам, Каол и другите, то веднага можете да си извадите характеристика и за Роулан.

Ей ги на и на картинка

 Дорин...охх, милият ми. В тази книга започва неговото разрушаване, абсолютно и напълно. Явно, за да го превърне в крал по-нататък, Сара е решила, че трябва да го срути сега. Сигурна съм, обаче, че предсои да видим най-достойния крал на всички времена в негово лице! И като стана дума за това - знаете ли какво си мисля - ами, ако Маас беше решила да задържи връзката между Селена и Дориан до края?! Представете си ги заедно и като съюзници, и като двойка...момент - да си събера мозъка обратно...така, тук съм. Та помислете какво би било. Знам, че я има Манон, но не можах да се въздържа.

 За Каол не знам какво да кажа, в този си период ми е леко безразличен и нямам впечатления. Знам, че ще дойде и неговото време. Едион е пич, харесвам го, искрено се надявам да се доразвие в седващите книги.

 Относно самия сюжет и драмичките пръснати из него - виждам, че се заформя нещо голямо. Ако не в създаването на герои, то Сарачето поне я бива в оплитането на малките детайли, така че накрая да излязат големи обрати и неочаквани работи. Но не мога да ѝ простя родословието на Селена. По неразбираемо и объркващо няма на къде! Моля ви, ако някой разбира тази плетеница от лели, братовчеди, сестри, майки и бащи нека ми разясни, ще го обичам вечно.

 И така нека обобщим - поредицата е добра, много, много добра, НО ако вече сте минали онази тънка чертичка и почти без да осъзнавате сте се превърнали в отракан читател с завидно набито око за фентъзи, то тогва не се мъчете с плетните на Маас, ще е загуба на време. Обаче искате ли да запалите някой по-неопитен читател (доколкото има такъв термин) бързичко му набутайте "Стъленият трон" в ръчичиките и само гледайте, определено ще е забавна картинка.

 Специално "Огнената наследница" не е любимата ми част от поредицата. Да, тук се случват някои доста важни ключови работи, появяват се нови герои, които допринасят за сюжета, а досегашните ни познайници лека полека преминават към действие, но всичко върви твърде бавно за вкуса ми. 

 Изглежда нямам повече за казване, та това е то вторият ми сблъсък с Наследницата. Вие какво мислите за поредицата? Какви са впечатленията ви за героите?

 Чао, чаоо!