"Зимна песен" - мелодия за гоблините и техния Еркьолинг

Зимна песен

автор: С. Джей Джоунс

издава: Емасс

страници: 416

мека корица

цена: 18лв
звездички: 3,5/5★

★★★

 Здравейте, книжковци!

 Последните тонове на "Зимна песен" все още отекват в съзнанието ми, а историята обхожда периферията на мислите ми. Ако бях музикант навярно досега щях да съм изпълнила десетки страници с ноти, но вместо това мога да ви дам само думи.

 "Зимна песен" е пиеса, нотите са замаскирани като букви, но докоснете ли се веднъж до текста на С. Джей Джоунс сами ще се убедите, ще чуете мелодията, ще я усетите да се увива около вас. 

 Игривите тонове ни отвеждат в дома на семейство музиканти, всеки от които изгубен и някак излязъл от рамките на природата си. С изключение на Констанце - старицата, която след толкова години продължава да почита Краля на гоблините и тъмните му поданици. Шепне забравени приказки и ръси предупреждения. Именно нейните истории отвеждат малката Лизл в дъбравата на гоблините, където тя свири музиката си на малко момче и му открехва вратата към сърцето си. Но минава време и малкото момиче пораства далеч от танците и игрите на своето малко момче.

Лизл навежда глава и се оставя да бъде отнесена от грубия, лишен от музика живот. Тя се грижи са семейството си, дава опора на малкия си и така крехък брат - Йозеф; оставя на сестра си - Кете всичко, което обича; помага на майка си и търпи критиките на вечно пияния си баща. Единственото нещо, което оставя само за себе са композициите ѝ. 

 В последния ден на годината, докато всички са се събрали да чуят музиката на Йозеф, Кете изчезва.

 Приказките за Долната земя отново си проправят път към Лизл и тя отива да търси сестра си там , където, знае че ще я намери - във владенията на гоблините. При Еркьолинг - порасналото малко момче, което отново я предизвиква, но този път в играта няма победители. От едната страна бяха заложени животите на двете сестри, а от другата живота на цялата земя и всичко зависеше само от това дали Лизл ще успее да спаси Кете от лъжливите магии на Еркьолинг.

 Играта, колкото и злокобна и трудна да беше показа на Елизабет, че малката ѝ сестричка желае не друго, а добруването на семейството им и е готова да пожертва себе си стига да им осигури мечтания живот. Видях нишката между двете сестри, макар и всяка да виждаше недостатъци на другата се обичаха безкрайно много, крепяха се една друга и никога не се забравяха. Паралелно с това наблюдавах и силната сестринска обич на Лизл към Йозеф. Обич, която му бе дала свобода. Състезанието продължи до средата на книгата, когато стана ясно каква ще бъде съдбата на двете момичета.

 Действието следваше внимателно очертан ритъм - ту забързано се устремяваше, ту сякаш спираше и се завърташе в безкраен кръг.

 Личността на Лизл е разгърната в страниците, палитрата ѝ от чувства и добри, и лоши я превръща в противоречив, но някак истински персонаж. В нея ги има всички присъщи ни емоции от обичта и страстта до егоизма, срама и страха. Някак си обаче всичко се случваше твърде бързо, забелязвах промени в нея с всяка следваща страница в следствие, на което не я почувствах истинска.

 Еркьолинг - господаря на злодеянията или строгото младо момче, остана скрит зад короната си и далечен. Ту го виждах безпомощен, самотен, чуплив, ту коварен, подъл и пресметлив. Едва в края на книгата за кратко проблясна същността му, но за мен това беше недостатъчно.

 Връзката им - неподатлива на времето, но и забравена е изградена по смехотворен начин. На пръв поглед и двамата са показани като изключително силни персонажи в последствие ги виждаме в поредица ситуации, когато не откриват в другия чертите на любим човек и се разочароват, а незабавно след това следва физически контакт, това беше нещо, което определено не ми хареса. Заради това не вникнах в дълбочината на отношенията им.
 Надявам се в продължението на историята да видя израстването им и да ги обикна.
 За разлика от героите света бе перфектен! Умело създаден, обширен и изпълнен с онази стара горска магия. С удоволствия четях всяко едно описание и поглъщах всяка трошичка, свързана с него. Точно в описанията на дъбрава, селото и дома на Лизл си проличава способността на авторката да разказва прекрасни истории. Само с няколко думи се пренасях в тъмните, зелени гори и нищо не беше способно да ме откъсне от онова място.
 Въпреки, че видях повечето недостатъци на книгата, тя ми хареса. Успя да ми припомни собствения ми блян по магията и вълшебните горски същества, това е много специално чувство.