"Тази свирепа песен" ще открадне душата ти

Тази свирепа песен

автор: Виктория Шуаб

издава: Емас

страници: 380

мека корица

цена: 18лв

★★★

 Здравейте, книжковци!
 Преди няколко дни, по това време, аз се лутах из света, създаден от Виктория Шуаб. Свят на страх, мрак, чудовища, шепоти, сенки и студ. Свят, в който всяка жестокост ражда ужасяващо създание, място където хората са обречени да се лутат в тъмнината на най - лошите си деяния.
 Корсаи. Мълчаи. Сънаи.
 Същества, изпълзели от черните кътчета на душите.
 Явлението случило се преди години изцяло променя света, обръща го с хастара навън, защото след него всяка чудовищна постъпка ражда чудовище. Чудовище със зъби и нокти. Гладно чудовище. Чудовище готова да убива.

Чудовища, чудовища, малки и големи,

Дебнат да те схрускат те за нула време!

Корсаи, корсаи, черни и зъбати,

Лакомо изглозгват здрави и сакати!

Мълчаи, мълчаи, бледи и лукави,

Смучат ти кръвчицата, капка не оставят!

Сънаи, сънаи, с воал пред очите

Песни сладки пеят и гълтат душите!

Чудовища, чудовища, големи и малки,

Дебнат да те лапнат, че сме залци сладки!

 Четейки тази история няма как да не се замислите - света, хората, ние заслужаваме всяко едно чудовище. Чудовищата са наши деца, мрачни и зловещи, но наши. Няма как да не си представите нашата реалност, превзета от създанията на Виктория Шуаб. Истината е обаче, че корсаите, мълчаите и сънаите вече са тук. За всеки осмелил се да им даде живот. Те са сред нас, дебнат, чакат, нападат, рушат и убиват, скрити вътре в нас.

 Шуаб ни отвежда в руините някога процъфтяващ град, който сега е разделен на воюващи части. Въпреки чудовищата, убиващи на всяка крачка, хората продължават да се борят едни срещу други, вместо да обединят и без това мижавите си сили срещу голямото, истинско зло. Зло, което рано или късно ще ги убие, без значение на коя страна се бият.

 От едната страна на Шева са земите на  Калъм Харкър - човек, отдавна стъпкал собствената си съвест. Всички, готови да платят, за да живеят в лъжливата безопасност на Харкър получават медальон от чист метал. Чудовищата са уязвими към него, но разбира се не той ги държи далеч от хората, а жестокостта на Калъм. Той е успял да подчини корсаите и мълчаите, единственото нещо, което го спира да обяви война са сънаите на Хенри Флин.

 Най - опасните сред чудовищата се подчиняват само на Флин. Той е надеждата за тези, които нямат медальон. Той е пазителят на хората от другата страна на Шева. И има три чудовища.

 Илса е първата сънаи, родена от неописуема болка, смърт и тъмнина, тя е най - светлото създание на  мрака. Въпреки силата си, въпреки осъзнаването, че е способна да строши света на парчета само с гласа си, Илса е много далеч от войната и страха, които я заобикалят. Тя сякаш се извисява над сенките, сякаш се е родила в грешния вид и сърцевината ѝ бавно си пробива път навън.  

 Лио, вторият сънаи на Флин, е бурен, непредсказуем и студен образ. Чудовище отказало се от силата да причинява болка на невинните. Изключително силен персонаж, които обаче се пречупва под чудовищната си същност, без дори да осъзнава падението си.

 Огъст е малко самотно дете, дете, нуждаещо се от скривалище, достатъчно тъмно и шумно, за да успее да избяга от собствената си истина. Дете, нежно загърнато с кожата на чудовище. Иронията е там, че чудовището бе събрало всяка останала капка човечност, а детето заровило я дълбоко в сърцето си. Огъст премина през много метаморфози, но всеки път в него, винаги си оставаше човечността - чиста и искрена. Страница по страница виждах как се променя, израства и се бори, пуска силата си, отдава ѝ се. Виктория Шуаб бавно смъкваше обвивките, побутваше го напред, преправяше скулптурата му прашинка след прашинка, грижливо отнемаше от него крехките частички, докато накрая изцяло откъсна възможността камъкът да се пропука. Изкова го отново, но този път бе изтъкан само от огън.

 Израснала сред чудовищата, прегръщана от страха и целувана от самотата, Кейт Харкър е единствената наследница на всичко създадено от Калъм, баща ѝ. Тя има хиляди цепнатини и дупчици, нанесени от живота, пролуки, които се опитва да запълни, но никога не успява, а се появяват още. Кейт криеше страховете си зад студена сила и поемаше удар след удар, отпращайки болката с хищна усмивка. Беше свикнала да поглежда към раните си само когато е сама, а през останалото време сякаш ги пазеше в тайна от себе си. Тайна способна да я разруши, ако бъде прошепната.
 Огъст беше единствения способен кристално ясно да види сърцето ѝ, с всички ужаси, заровени там. Те изградиха връзка, мощна и топла, не между двама влюбени, а между двама изгубени, затворени в ронещите си души.

 Историята кротко вървеше към края си, докато Шуаб сякаш непредвидено пускаше някое залъче по пътечката, за да е сигурна, че ще стигнем до къщичката на вещицата, а там мракът дебнеше...
 "Тази свирепа песен" е книга, изпълнена с толкова истина, колкото и фантазия. Книга, която те отвежда в един утопичен свят, който обаче болезнено напомня нашия собствен. История, предизвикваща множество емоции и един въпрос, който остава дори след като се напуснете Искреност. Кои са чудовищата тук?

.