Падне ли мрак, стой на "Скришни места"

Скришни места

автор: Катрин Арден

издава: Orange books

страници: 228

мека корица

цена: 13,90лв

звездички: 4/5★

★★★

 Здравейте, книжковци!

 Есента най - сетне настъпи! Обичам това време от годината, докато навън е хладно и всичко е оцветено в топли есенни цветове, мен ме обхваща страховит ентусиазъм да правя неща, които не бих направила, да се забавлявам и просто да съм си аз. Това чувство е толкова приятно! Кръстосвам горските пътечки и пълня раницата си с шишарки, представям си как сред дърветата се разхождат елфи и как малки горски феички се крият в листата. Престрашавам се да импровизирам в кухнята, въпреки че не мога да готвя нищо друго освен шоколадово брауни и си правя списък с потенциални есенни четива.

 И ето така, съвсем случайно, в полезрението ми попадна "Скришни места", беше любов от пръв поглед, веднага реших, че трябва да прочета историята, скрита между двете мрачно, красиви и толкова есенни корици. Набавих си книжката малко преди Хелоуин и приключението започна!
 Катрин Арден ни отвежда в малко градче, сгушено в шумата на листата. Там живее Оли. След загубата на майка си, тя се е потопила сред думи, мастило и хартия и умело отбягва реалността. През един от последните слънчеви дни на есента, Оли заварва непозната жена с налудничава поглед на любимото си скривалище - до реката. Жената иска да изхвърли малка черна книга във водата. Момиченцето упорито я разубеждава, но накрая краде книгата.
 Малкото черно томче разказва историята на двама братя, влюбени в едно фермерско момиче и усмихнат мъж, появяващ се щом падне мъглата.
 Всичко е наред, докато учителят на Оли не организира посещение е близката ферма, която плашещо много напомня на тази от историята.
 Оли е едно изключително смело и умно хлапе, харесах я страшно много! Въпреки загубата на майка си, тя не беше изгубила себе си, магията на книгите, поддържаше пламъчето на същността ѝ. Приключенският ѝ дух и решителност бяха заразни.

 Няма да го крия, Брайън със своите цитати от "Алиса в страната на чудесата" трайно ме очарова! Той беше голям смелчага, а и се оказа страхотен приятел.
 А сега, моята любимка - Коко, това момиченце е като захарен памук, шоколад, сладолед и бонбони на едно място. Тя е градското дете, принудено да живее в провинцията. Ентусиазмът и усмивката, с която приемаше всяко предизвикателство бяха толкова вдъхновяващи, че дори сега, след като съм прочела книжката, сетя ли се за нея, просто не мога да удържа усмивката си! Обожавам я! Пожелавам си приятелка като нея :)
 Връзката, която изградиха тези трима палавници е здрава като стомана. Те заедно изживяха приключението, за което всяко дете си мечтае, приключението, за което аз все още си мечтая.
 Така че, ако детето у вас все още продължава тихичко да ви шепне за премеждия, то без да се колебаете трябва да прочетете тази история, защото тя е точно това - магията, за което всички, някога сме си мечтали!