"Легендата" сваля вълшебния си цилиндър, а Каравалът е по-истински от всякога

Легендата

автор: Стефани Гарбър

издава: Бард

страници: 352

твърда корица

цена: 24,99лв

мелодия: тук

резюме: тук

звездички: 3,75/5★

★★★

 Дълго време въздишах по "Легендата" и когато най - сетне се докоснах да вълшебствата, тайните и шепотите скрити сред черно - белите ѝ страници, не можех да се наситя на историята. Потрепвах при мисълта за всички цветове, аромати и чародейства спотаени между думите.

"Легендата" е опияняващо приключение пропито с магия, което отново ще ви отведе в Каравала, но този път играта е истинска. Древни богове, изчезнали преди векове притаени чакат завръщането си, за да възвърнат отдавна отнетите си сили и само малцина могат да ги спрат. Настъпило е времето Донатела Драгна да върне отдавна насъбрали се дългове и да предаде Легендата в ръцете на мрачен непознат, a Кравалът за седемдесет и петата година на Меридианната императрица, бавно изпълва мислите и сърцето ѝ с тайнствената си магия. Но Тела копнее само за едно - да открие отдавна изчезналата си майка, обаче в края на играта се разкриват повече тайни, отколкото девойката може да понесе.

 Съмнения и догадки неспирно танцуваха в главата ми, често оставях книгата и погледът ми се зарейваше сякаш в търсене на невидими отговори за всички въпроси дебнещи сред редовете. Когато бях далеч от омаята на хартията, мислите ми блуждаеха из спомените за всичко прочетено в двете томчета и за мое огромно съжаление, когато стигнах до развръзката се оказа, че вече отдавна съм предвидила какво ще се случи. Това несъмнено развали удоволствието от четенето, но магията на книгата надделя разочарованието ми.

 Донатела беше възхитително, необикновена главна героиня. Дръзкият ѝ характер я вкарваше в безброй беди, а неизчерпаемата ѝ смелост и острият ум винаги съумяваха да я избавят от неприятностите. Потаяваше страховете си дълбоко, а после ги погубваше с хищна усмивка. Наситените с болка и мрак години на бащиния ѝ остров, я бяха научили да пази сърцето си и хората скрити в него, диво и безскрупулно. Когато ставаше въпрос за сестра ѝ или майка ѝ, тя беше безпощадна, неприязънът ѝ към всички други умело криеше обичта към Скарлет и Палома. Когато не прелъстяваше, дяволито, изкусните си врагове безспирно беше нащрек за следващата примка в играта. Ала накрая я предаде собственото ѝ сърце.

 Данте, чиито образ бегло бе контуриран в първата книга, тук изплуваше на всяка страница, а след него оставаха, замайващо чудовищен, мрак и звезден прах. Той се бе прокраднал в съзнанието на Тела и действията му бяха неразличими от изкусна роля. Малките трохички от миналото му, които бяха подхвърлени сред думите породиха въпроси и догадки, а до самия край беше неясно дали е герой, или злодей. Образът му беше противоречив като паднал ангел и изящен като стъклена пантофка. Тайната свързана с Легендата, която ловко криеше още в "Каравал"  се оказа тъмна като безлунна нощ и ужасяващо злокобна, а сянката от разкриването ѝ ще засенчва Тела безкрайно.

 Доскоро мъглив силует сред кориците Легендата, този път беше от плът и кръв и играеше истински опасна игра, съдбоносна за цялата империя. Той се движеше по крехка стъклена граница с елегантна танцова стъпка. Думите показваха болката и нежността му, но продължиха да крият демоните му под черния цилиндър.
 Джакс, красив като кошмар в гореща лятна нощ беше замайващо очарователен персонаж. Обаянието му се бе пропило в черните букви, смразяващо и диво досущ като самия него. С усмивка като прясно наточен меч и облачни устни, той пленяваше бясно, туптящите сърца на всички девойчета осмелили се да го докоснат. Обгърнат от студена ярост и непрогледна тъмнина, престолонаследникът се спотайваше между тайни и лъжи, а знойното му присъствие, изпълнено с магия, опияняваше душите. Леден като стоманен блясък и сякаш изгубен сред амбициите си, рязък, груб и буен, той бе динамит за огъня на Тела.
 За кратките мигове когато Скарлет се появяваше ту, за да помогне на сестра си, ту, за да прошепне някоя тайна, узнах колко много се е променила, беше успяла да прогони частица от страховете си, а освободеното място вече беше пълно с пламък и чародейства. 
 Джулиан упорито се бореше с всички лъжи, на които го обричаше Каравалът, а обичта към Карлита бе неговата пътеводна звезда.

 Думите на Стефани Гарбър са като звездно небе и веднъж докоснала се до вълшебството им, аз не искам да се откъсвам от красивата магия. Те, като че ли летяха около мен, пеейки с неземни гласове, подканяха ме да ги докосна, да затанцувам с тях... да се потопя в Каравала.
 Сюжетът се разгръщаше пред мен като неразказвана досега приказка, а сред шумоленето от нетърпеливо разгръщащите се страници, във въздуха оставаше ароматът на самодивски поляни и ангелски криле. Сякаш във всяка дума беше затворена капка магия.