Мрачна приказка разказана "В най-потайните дебри"

В най-потайните дебри
 автор: Холи Блек
 издава: Sky Print
 страници: 277
 мека корица
 цена: 14,90лв
 оценка: 5/5★

Резюме:

През гората се вие пътека, минава край поточе и изкорубен дънер, гъмжащ от буболечки и термити, и стига до стъклен ковчег, положен на земята. В него спи рогато момче с уши, напомнящи ножове.

Феърфолд е необикновено градче. Намира се точно в средата на омагьосаната гора Карлинг, обитавана от странни същества, които местните жители наричат Неземните.
Гората крие много тайни, ставала е свидетел на безброй купони, любовни ласки и вълшебства. Едно нещо обаче остава неизменно – в стъкления ковчег под сенките на дърветата неъзможно красивото момче продължава да спи.
Хейзъл и брат й Бен се убедени, че то е омагьосан принц и винаги са мечтали да го освободят, дори и това да е последното им приключение. Но желанието им изглежда все по-непостижимо.
До деня, в които принцът наистина се събужда...

★★★

 

Най-добрата книга за годината, или поне до момента все още се надявам някой да преведе и другите книги на авторката. Досега виждахме Холи Блек в съавторство с Касандра Клеър (Магистериум) или Тони Ди Терлизи (Хрониките на Спайдъруик). Надявам се ще успея да ви убедя, че Холи има невероятни идеи и богат речник - дотолкова, че да пише бестцелъри и сама. Не за първи път се срещам с нея, но сега просто ме очарова до безкрайност (корица, идея, герой, сюжет, свят-нужно ли е да изброявам още). 

 Феърфолд е мястото, на което ще чуете най-страховитите приказки за лека нощ и ще усетите очите, дебнещи в мрака на гората, пълна с елфи и феи. Те чакат мрака да падне, за да тръгнеш по горската пътечка и никога да не се върнеш. Преди години Смъртните са сключили мир с Неземните. Изглежда след няколко годинки Неземните за огладнели. Елшовият крал доста им отпуска края и любопитните туристи започват да изчезват. 

 Тук обградени от сухи листа и изсъхнали дънери са израснали Хейзъл и Бен не

Хензел и Гретел. Още преди да се роди Бен получава дар или по-скоро проклятие да свири вълшебно, докато Хейзъл върти мечове като бейзболни бухалки, първоначално дървени, докато в ръцете и не попада нещо много по-специално. "Верния" - един от двата елфически меча направени, за да не пропускат целта си.

  "Имало едно време момиче, което дало обет да спаси целия свят, но забравило себе си..."

И ето ви ги ловците на Неземни.  Музиката на Бен запраща съществата в транс, а сестра му ги обезглавява. Докато един ден, музиката на Бен заглъхва и те се спасяват на косъм. Той решава да загърби геройството, но освен приключенията зад гърба му остава и Хейзъл. 
 И двамата започват да се правят на обикновени, пъпчасали тийнейджъри. Хейзъл се отдава на безразсъдни целувки, а Бен се размотава, търсейки любовта. 
 Проблемът е там, че нито гората иска да ги остави, нито те искат да я забравят. Поне докато рогатото момче все още спи в стъкления си ковчег. Още от както се помнят Хейзъл и Бен мечтаят да освободят принца. 

"През гората се вие пътека, минава край поточе и

изкорубен дънер, гъмжащ от буболечки и термити,

и стига до стъклен ковчег, положен на земята.

В него спи рогато момче с уши, напомнящи ножове."

Но един ден, неземното момче изчезва. Ковчега е разбит, а нападенията на Неземните стават все по-жестоки. Малките човешки дарове, вече не са им достатъчни, изчезват неща по-важни от паница мляко. Появяват се отдавна забравени чудовища...

"Броди чудовище в наш'та гора,

ще те докопа, не си ли добра.

Ще те замъкне под съчки, гнили листа,

ще те накаже за всички номера.

Купчина оглозгани кости, човешка коса.

Никога вече не ще видиш... дома."

Холи пише невероятно, буквално изядох книгата. След, което се поразходих в гората, е не открих стъклен ковчег и не срещнах елф, но си събрах шишарки... 

 На моменти докато четях ме побиваха тръпки или избухвах в смях на най-напрегнатите моменти. Определено обаче не бих отказала още няколко странички от тази история, защото 277 ми се струват твърде малко. Въреки това като се замисля нищо не липсваше. 

 Доколто знам  никои няма да издава другите книги на авторката и явно ще трябва да науча английски преди да ги прочета. Не знам какъв ще е следващият пост, но дотогава продължаваите да четете!