Оказва се, че нищо не е розово в "Жестокост" от Скот Бергщром

Жестокост
 автор: Скот Бергщром
 издава: Егмонт
 страници: 440
 мека корица
 цена: 16,90лв
 оценка: 5/5★

Резюме

 Седемнадесетгодишната Гуендолин Блум винаги се е чувствала различна от останалите. Майка й умира, когато е едва на седем, а заради работата на баща й често й се налага да се мести в различни държави. Чужденка сред връстниците си, тя така и не успява да се впише сред типичната обстановка в гимназията, населена предимно с разглезени деца на богаташи.

 И все пак животът й се струва поносим до момента, в който баща й не изчезва безследно по време на рутинна командировка в Париж, а ЦРУ отказва да съдейства в неговото търсене. Всичко изглежда така, сякаш някой се опитва да потули ситуацията и ето че Гуендолин няма друг избор освен да тръгне по следите му и да разнищи сама цялата история.

 Докато пътува от гетата на Париж, през нощните клубове на Берлин и стига до сърцето на най-опасните криминални слоеве в Прага, Гуен разбира, че за да оцелее в този нов свят, тя трябва да се стане също толкова жестока, колкото са хората, по чиито следи върви.

 От доста време заглеждам "Жестокост" по - точно от момента, в който разбрах

че е попаднала в"BOPS''. Определено беше доста време защото наскоро излезе и продължението на историята. И така в един дъждовен ден докато разглеждах какво ново има в библиотеката попаднах на нея. Разбира се веднага я грабнах, но истина е, че мина доста време преди да я започна...

 Е, книгата се оказа едно от  най- добрите ми попадения тази година. Авторът пише много леко и приятно, въпреки че с всяка страница показва на главната героиня и на читателите колко всъщност е жесток света. 

• „Опитай се да не опознаваш света, колкото се може по-дълго време, Гуен. Защото той не е никак розов.“

 Гуендолин живее заедно с баща си, който е един от многобройните "държавни служители" (работи за ЦРУ). Като дъщеря на дипломат, работещ за страната тя получава възможно най - доброто образование, учейки в престижни училища пълни с разглезени богаташчета. Поради безкрайното пътуване, заради работата на баща й, Гуен няма особено много приятели, дори никакви. Тя е странната новачка, която говори хиляда езика и носи червени кубинки. 

 Всичко е сравнително страхотно когато в нощта след рождения си ден баща й изчезва. Без следи, без заподозрени, сякаш никога не го е имало. Той така и не се завръща от мистериозната среща в Париж. ЦРУ отказва да го търси. Единствено добрият, стар Бела остава заедно с Гуендолин. Разбира се и моят любим Терънс... само се чудя как от една среща в магазина станаха такива приятели.
 Естествено като последната глупачка тя решава, че съвсем сама ще открие баща си и всичко ще бъде както преди, да ама не. От тук започва приключението на живота й или по - скоро историята на смъртта й. Гуен вижда онзи тъмен, нощен Париж, принадлежащ на ганкстерите, за които е чувала само по телевизията. И с всяка крачка потъва още по - дълбоко в този мрачен свят.
 Страница по страница видях как Гуен порасна и от срамежлива ученичка стана убийца. Май всичкото бягане, гонене и криене я направиха по - силна, превърнаха я в истинска жена по - жестока дори от мъжете. И повярвайте ми в края на книгата нямаше и помен от Гуендолин Блум. 

• „Двете с жестокостта имаме намерение да изгорим света.“

 Екшън имаше до последната страница, а Скот Бергщром завърши историята си със замах! Последните страници бяха чист удар под кръста и заболя... Не трябва да забравяме факта, че вече имаме на български и продължението, засега трябва тихичко да чакам удобна възможност да се докопам до книгата. Това е за днес, за утре планирам един много интересен пост, дотогава продължавайте да четете!